Вучето се жалва от това как й се отразява стреса и си купува пистолет (май 2015)

Няма как напрежението от предстоящото ми пътуване до Ню Йорк, както и финалните дни от, силно се надявам, последния ми оперен сезон в благоевградската La Scala на тъпунгерите (разбирай университета, в който работя) да не се отразят на:

–          съня ми

–          апетита ми

–          мастурбационните ми навици

–          писането в блога

–          кръвното ми налягане

–          желанието ми да се сбия с всеки срещнат, който ми поиска „некой лев да си купа нещо да ям, ма како-о-о-о!“ или просто ми пожелае приятен уикенд.

Ще поясня по отделните подточки.

Заспивам късно. Понякога гледам мачове от Шампионската лига. Но понякога просто гледам тавана. Събуждам се винаги в 5:18 и си говоря с W.W., докато единият от двама ни не каже „Айде сиктир!“ После пак се унасям за малко, за да се събудя отново в 8:18.  Проверявам какво прави W.W. Той обикновено още не си е легнал –  или се напива в някой бар в  Hell’s Kitchen с питиета за по три долара, или си е в квартирата, яде нудъли със зеленчуци и риба тон, бие си чeкии и гледа поредния епизод на сериала Scandal.

На закуска ми се гади само като си помисля за закуска. Въпреки това се насилвам да изям филийка от франзела, която не тежи повече от 12 г. Правя го с мисълта, че след това ще мога с чиста съвест да се натъпча с хапчета, понеже по тоя начин си предпазвам стомаха. К*ро ми Янко! Единственото, което си предпазвам, е кожата от дехидратация, понеже пия хиалуронова киселина с шепи и си мажа лицето с някакви кремове, които уж изобретили учени, работещи за NASA. Много се надявам един ден като се събудя, да не изглеждам като извънземно!

Едно време много обичах да си мастурбирам сутрин, докато още се излежавам в леглото и преди злата ми котка Базука да е започнала да се блъска като средновековен таран във вратата на спалнята ми. Ах, божествени тръпки, които те зареждат с енергия по-добре, отколкото 24 енергийни напитки и шест кани филтърно кафе! Обаче напоследък либидото ми е спаднало до точката на замръзване и единственото нещо, което правя сутрин, преди да стана от леглото, е да се изпърдя.

За писането в блога е ясно. Толкова разредих пускането на нови постинги (заради леност на духа, пиянство, отегчение, неудовлетворение и погнуса от живота по принцип), че в един момент е възможно да забравя дори, че имам блог да водя.

Виж, това за кръвното не съм сигурна. Обаче изглеждаше на място да го спомена, понеже в днешно време хиляди хора се оплакват ежедневно, че някой им вдига кръвното. И от други неща се оплакват като, например, херпес зостер, деца в пубертета, липса на пари, за да си направят вагинопластика… Само че мен тия проблеми не ме вълнуват. По принцип със здравето съм ОК. Меря си кръвното, само ако се намирам в аптека, в която има безплатен автомат за клиентите.

Преди няколко дни се напих между 4 и 5 и половина следобед и чак на другия ден си спомних, че на път за вкъщи съм свалила едно 7-годишно хлапе от велосипедчето му и съм го набила. Предполагам, че е имало причина. Аз току така не бия деца. Сега обаче си напрягам паметта да се сетя дали ударих и бабата, която по едно време притича от близкото кафене да ни разтървава. Понеже това всичко се случваше в центъра на града. Край лехата с уханни пролетни цветя при паметника на местния македонски вожд, снабден с пушка, ямурлук и калцуни.

И тука стигаме до момента с пистолета.

Да, купих се.

И не, не знам дали ще го нося със себе си в Америка.

Макар че много искам да застрелям някой американец.

Но Господ всичко вижда! И чете мислите ми!  Вчера, докато се тъпчех с пържени картофи и „Шуменско“, по едно време усетих, че съм глътнала един от зъбите на пластмасовата вилицата. Бях сигурна, че ще го изсера, но за всеки случай отидох в тоалетната, бръкнах си в устата с два пръста и повърнах и картофите, и бирата. После продължих с коктейли с водка и ягодов сок. Без сламка! Така де, безопасността преди всичко.

Total Views: 708 ,

Related posts

Leave a Comment