Преди време попаднах на видео в YouTube (а може и да беше в някой от ония сайтове, които започват с три хикса, не помня точно), в което някакъв перверзен зевзек беше сложил скрита камера в солариум. В САМАТА КАМЕРА! Оказва се, че когато жените са затворени в едно такова тясно и закътано пространство, без дрехи и без нищо за правене, все пак не се оставят без работа – ръката им някакси съвсем естествено намира своя път към съкровената им „раковина“ и заравя пръсти там, където слънце не изгрява. Ах, жените и техните dirty little games they play when they think nobody’s watching!
Понеже мисълта да придобивам изкуствен тен ми е почти толкова ненавистна, колкото и да си завра тенджера под налягане в гъза, затова реших да пробвам тръпката от мастурбация на публично място в…сауната. Но сега, след като вече имам опита и познанията, мога смело да заявя: Скъпи дами! Тъпи путки! Не го правете в сауната! Пулсът ви така ще се забърза, че освен ако не сте тренирани като Чанинг Тейтъм, направо сте си умрели върху дървената скамейка от сърдечна недостатъчност! При това съветът е за тези, които са на възраст 25 – 45. По-старите даже да не смеят да си пипнат (дори без да искат) зърната на гърдите! Направо са си получили инфаркт на миокарда!… Но ако все пак сте твърдо решени да пробвате нещо по-екстравагантно, насочете се към парната баня. Там температурата не е толкова висока – всъщност едва достига 45-50 градуса – и опасността екстазът да ви докара до спешния център е почти минимален.
Само че аз почнах с висока топка. Сауната. През цялото време, както си бях неудобно пристегната в тренировъчен цял бански с логото на спортен клуб „Пирин“, се мъчех да си представям как момчето от рецепцията (ах, Калоян с бялото лице, рижата коса и мускулестото дупе!) уж случайно влиза да провери температурата в сауната. Обаче ме заварва как се гърча в очакване на оргазма върху най-високата дървена скамейка – зачервена до пръсване като сварен омар – и какво, какво друго му остава да направи освен да провери с пръсти моята вътрешна температура.
Такива ми ти работи…
Само че имаше един проблем в цялата тая работа с фантазирането. Колкото и да се опитвах да си представя червенобузото личице на Калоян, дето раздава кърпите и яде дюнери с Данон в обедната почивка, толкова по-настойчиво на негово място изникваше лицето на W.W. – момчето, което, ако си спомняте, загубих в неравната битка с американския континент. Всъщност не че го загубих, но в един момент реших, че по-скоро бих си сложила шлем с волски рога и бих се овъргаляла в меча кожа в някой епизод на Game of Thrones, отколкото да продължа тренировъчните занимания в „обичаме се/не се обичаме“ с него. Така де, далеч по-лесно е човек да пребори една свирепа армия в битка за Железния трон, отколкото да даде адекватен отговор на въпроса „Заслужава ли си влюбването?“
Обаче това е уловката при соло-секса на обществени места, че рано или късно мозъкът на екзалтирания преминава през такава необяснима химическа метаморфоза, че в крайна сметка той неминуемо прозрява истината и тя му се явява в кристално-чиста форма. Религиозните фанатици наричат този момент на просветление epiphany[1], Наталия Кобилкина – клиторен оргазъм, а децата между 3 и 5-годишна възраст – близалка с вкус на череша.
Когато скъсаш с някого, почти моментално се втурваш да триеш всичките му 13 459 снимки, които имаш на телефона си, whatsapp и viber разговорите, които сте провели между Великден и Нова година, изхвърляш четки за зъби, заблудени в общото пране гащи и чорапи, полупразни кутии с любимата му зърнена закуска, изобщо всичко, което мирише на него, звучи като него и прилича на него. Котката ви се киска злорадо откъм любимия си ъгъл, понеже за нея това истерично разтребване говори само за едно: „Тъпакът с тесните дънки повече НИКОГА няма да ми сяда на диванчето!“ Обаче каквото и да правиш, колкото и да разчистваш, винаги, ама наистина винаги си оставяш една съвсем тясна вратичка, толкова тясна, че по-скоро прилича на иглено ухо, отколкото на портите на Рилския манастир, през която да се шмугнеш обратно в секундата, в която решиш, че искаш да си върнеш човека.
Моята вратичка беше един имейл адрес, който „съвсем случайно“ бях забравила да изтрия от списъка си с контакти.
И ето така старият, 21-годишен W.W. се върна в живота ми, на нашия измислен континент Вестерос. Не беше на кон, понеже наистина носи прекалено тесни дънки и ако понечи да преметне крак през широкия гръб на добичето, ще контузи необратимо мъжките си атрибути.
Дойде си пеша.
[1] От древногръцкото ἐπιφάνεια, epiphaneia – проявление; това е чувството на внезапно и разтърсващо осъзнаване на истината.
