Преди да ви запозная с култовото произведение на писменото слово на английски език (в мой превод), се налага да направя две разяснения.
Първото е свързано с един от многото –изми в изкуството. И понеже бях особено старателна студентка по време на първото си следване (когато все още не пиех като змей, носех очила с телени рамки и се обличах безкрайно тъпанарски), ги знам всичките. Само че в конкретния случай ни интересува едно от изъм-направленията, чиято същност е необходимо да поясня if I want to make a point.
Наивизмът е течение в изкуството, което възниква в началото на 20-ти век и се характеризира с подобна на детска опростеност. Обикновено за наивизъм и примитивизъм се говори в изящните изкуства и архитектурата, но двата термина са присвоени и употребявани също по отношение на литературата. И ако още се чудите като какво ще да е това изкуство, веднага давам пример с портретната рисунка на шведската художничка Беси Йохансон, за чиито творби експертите твърдят, че отразяват добрия живот в мечтите и реалността.
В литературата е същото. Авторите, вдъхновени от детското във всичките му измерения, се стараят да се изразяват като деца. Макар че понякога този стремеж е просто добро извинение за липсата на талант, понеже е много по-лесно да напишеш „Изядох една зелена ябълка и видях едно коте как се мие до прозореца“ , отколкото „Под сянката на дома, под слънцето на речния бряг с ладиите, под сянката на върбовата гора, под сянката на смокиновото дърво израсна Сидхарта, красивият брамински син, младият сокол, редом с Говинда, неговия другар, брамински син.”[1]
Но да се върна на случката с есето на моята студентка-третокурсничка – прикрития талант!, което със своя абсолютно непреднамерен наивизъм успя да ме разсмее до степен, че парче несмлян картоф излетя от едната ми ноздра, а аневризмата, която подозирам, че имам в мозъка си, аха-аха да се спука и да сложи край на крайно наивния ми живот.
Авторката, Елка, е на 21, с крайно непривлекателна външност, лице като пица пеперони и глас, напомнящ фалцета на 13-годишно момче с хормонални проблеми и властна майка. Елка учи международни отношения, което ще рече, че целта максимум е да стане наш посланик във Вашингтон или Париж, но в нейния конкретен случай тази цел се свежда до това, ако е възможно, да загуби девствеността си до 36-годишна възраст, и да не прекарва всичките си отпуски оттук до края на живот си в прекопаване на семейното лозе и градината с картофи в село Джигурово.
Есето беше тема „Какво ми се случи през месеците, когато не сме се виждали с доктор Вуковска“.
Вижте, не че ми пука какви са ги вършили студентите ми през изминалите три месеца, понеже се обзалагам, че това са били все скучни, дебилни и напълно банални неща, а просто това беше единствената глупост, която успях да изсмуча от върха на пръстите си в момента на говоренето. Не се бях подготвила за часа, а все някак трябваше да спася положението, докато стане време да си ходя и да отворят любимата ми кръчма.
Няма да ви изтезавам с оригиналната версия на есето, което Елка предаде, защото тя представлява феноменална форма на извращение над английския език, а направо ще ви представя скромния ми превод на това върхово постижение на наивистичната литература.
Декември.
Имам изпити. Уча за тях и чакам празниците с нетърпение. Родителите ми се връщат от Норвегия. Отивам да ги взема от летището. Преди да ги взема от летището, се изгубвам в София. Паникьосвам се и започвам да рева, защото аз карам колата. След това се прибираме в Благоевград. Празнуваме празниците. За Коледа получавам подаръци. Баща ми ми подарява нов телефон. До последно не знам къде ще празнувам Нова година.
Януари.
През януари също имам изпити. Взимам си ги със слаби оценки. По средата на месеца заминавам за Норвегия на гости при нашите. Прекарвам там две седмици. Ваканцията се оказва много интересна. Осло е много красив град. Но там е много студено. Има много сняг.
Февруари
Отивам в университета. Имам лекции. Започвам работа като продавачка. Обаче работя само две седмици, защото работа е много трудна и не мога да ходя хем на работа, хем на лекции. Отказвам се. Със сестра ми си купуваме куче. Но го крием от нашите, понеже те не знаят за него. Те не ни позволяват да държим куче у дома.
Март
Март е много скучен месец. Купувам си ново яке. То струва сто лева. Връщам го в магазина, защото съм останала без една стотинка. Продавачката не иска да ми върне парите. След едночасов скандал тя ми връща парите.
И тук внезапно кранчето на вдъхновението на Елка за съжаление секва. Но какво от това! След като за втори и за трети път изчитам есето, вече съм сигурна, че Елка ще загуби девствеността си много преди да навърши 36 години. И в никой случай няма да копае картофи до края на живота си, а напротив! След като завърши (макар и със слаби оценки) специалността „Международни отношения“, тя ще замести достойно Елена Поптодорова като наш посланик в Съединените Американски Щати.
[1] Херман Хесе, „Сидхарта”
