Вучето се сблъсква с розов слон по време на академичен семинар

Вучето се сблъсква с розов слон по време на академичен семинар

Семинарът, на който Сестра ми ме записа БЕЗ МОЕ РАЗРЕШЕНИЕ, е толкова безсмислен и тъп, че ако беше нож, нямаше да мога да си прережа и една вена. Лекциите са безкрайно скучни, лекторите също. С едно изключение, за съжаление, твърде кратковременно. Влизам една сутрин в залата и както винаги съм си набутала слушалките на телефона почти до вестибуларния апарат, за да не ми се налага да поздравявам или, не дай си боже, да се социализирам с някоя от подстриганите на черта, безформени и безобразно лошо облечени учителки по норвежки език…

Вучето разкрива причините, поради които иска да набие норвежците

Вучето разкрива причините, поради които иска да набие норвежците

Освен с циганията, лошо облечените хора и темерутщината Осло ни изненада и с коренно различен климат от копенхагенския. Докато в Копенхаген дори и при най-оптимистичната прогноза човек не бива да излиза без чадър, шлифер или поне найлоново кисе, което при нужда да си сложи на главата, то в Осло е задължително да  намажеш със слънцезащитен лосион откритите части на тялото си, ако не искаш да изгориш на потник. Или на еспадрили, какъвто беше случаят с W.W. Друго дразнещо нещо в Осло освен неочаквано топлото време, е, че тук очевидно прекаляват…

Вучето и W.W. отиват в Осло – 1 част. Вучето и W.W. непланувано се сдобиват с нов куфар и получават мускулна треска и културен шок.

Вучето и W.W. отиват в Осло – 1 част. Вучето и W.W. непланувано се сдобиват с нов куфар и получават мускулна треска и културен шок.

Всеки път, щом започвам да мрънкам, че съм депресирана и единствените съобщения, които пращам на Сестра ми във Viber, се състоят само от три букви – FML[1], тя прави нещо, за да ме ободри с ентусиазъм, който повече би й приличал, ако правеше това срещу заплащане. Или ще ми зареди банковата сметка, или ще направи някоя тъпотия, за която обаче е убедена, че това ще ми се „отрази добре“. През април, когато пак исках да се хвърля под влак, тя взела, че ме регистрирала на летен семинар за университетски преподаватели…

През първата си седмица в Копенхаген Вучето и W.W. си пускат мустаци, купуват си джапанки и намират начин да полетят над улиците на града

През първата си седмица в Копенхаген Вучето и W.W. си пускат мустаци, купуват си джапанки и намират начин да полетят над улиците на града

(Един разказ на W.W.) Казват че всяко начало е трудно, но който и да го е казал, доста е смекчил обстоятелствата. От четири дни слушам как Вучето казва ‘Е-се-е-е, не ни е ден днес!“ Аз обаче бих казал, че не ни е седмица! През тази първа седмица в Копенхаген си “купувам” чехли от 8 дни!!! Вучето си купува ленти за депилация на лицево окосмяване от 4 дни! Но ще кажете –  виж ги тези живеят в такъв красив и спокоен град като Копенхаген, пък се оплакват за глупости. На което…

Вучето и W.W. го закъсват с влаковете

Вучето и W.W. го закъсват с влаковете

Колко време му трябва на човек, за да измине разстояние от няколкостотин метра в наши дни? В цивилизовани условия, имам предвид, а не като да сте в пустинята и да вървите пеша със сандали, които постоянно се пълнят с горещ пясък? И още по-конкретно, ако се намирате в страна, която понастоящем заема трето място в световната ранглиста за най-добра за живеене? Отговорът е: два часа и половина. Но само при условие, че сте тъпи като нас с W.W. Неслучайно хората ни казват „Черната и Русата Златка“. Тръгваме, значи, днес да…

Вучето се стресира

Вучето се стресира

Както си върви безметежно животът и блогването и си мислиш, че нищо няма да наруши церемониалното спокойствие на ежедневието, изведнъж се събуждаш в пет сутринта със сърцебиене, шум в ушите и сухота в устата и разбираш, че стресът те е гепил за топките. Зимата сме стресирани, понеже е студено и гледката на голите клони на дърветата ни депресира. Лятото пак същата работа, понеже кодът за опасно време е оранжев към червен, а депресията този път идва от гледката на целулита по  бедрата. Всъщност като се замисля, стресорите през лятото са…