Вучето чете безплатен вестник в градския транспорт и съвсем си изгубва патриотичното чувство

Когато си „македонско девойче“ и изведнъж  заживееш в космополитен град като Копенхаген, трябва постепенно, ако не можеш моментално, да се отърсиш от стереотипите на ежедневието в нашата грохнала от „изконни български традиции, вярвания и обичаи“ България. Която, между другото, намразвам все повече и то не поради факта, че заобичвам Дания като майка-кърмилница, а понеже започвам да виждам нещата с очите на човек, който се е отдалечил на достатъчно безопасно разстояние от своя насилник. И, опа-а-а-а, светът изведнъж изглежда различен! И не е само в черно-бяло! Има си цветове! А цветовете са там, където стереотипите не съществуват или, хайде да не казваме голяма дума, са сведени до минимум.

Думата ми днес е за това как едно общество, не баш в центъра на Европа, а малко пò на север и на теферич сред Северно море, успява да живее един добър живот, лишен в голяма степен от стрес, омраза и лошо настроение.

Започваме оттам, че на датчаните отдавна не им пука какви закони се приемат в Европа и по света относно увеждащото здравето тютюнопушене. В голям процент от заведенията пушенето е разрешено, а по улиците вървят 15-годишни хлапета с хипстърски прически и голи глезени въпреки декемврийските температури, които си пушат и не им пука. Има и 78-годишни, без голи глезени, а по-скоро с вълнени чорапи, които също вървят по улицата и си пушат. Общо взето, тук е модерно да се пуши. Все едно че човек е в Париж през 1975-та.

Прочетох тия дни в безплатния вестник, който го разпространяват по градския транспорт, че са зачестили случаите на гонорея в страната. Също и че датчаните са намалили консумацията на картофи през изминалата година в сравнение с традиционната такава за страната. Освен това броят на велосипедите е надвишил двойно този на автомобилите, а за втора поредна година турски ресторант печели столичното състезание за най-добра шаварма в Копенхаген.

Жителите на Копенхаген не обичат конформизма. В един от най-посещаваните от туристи и емблематични райони на града, Nørrebro,  тази година няма да има и една коледна гирлянда провесена от уличните лампи, понеже местното управление е решило така, и точка. Така де, защо да се дават 100 бона за безсмислена коледна украса, като тия пари могат да се изпият или да се дадат на гладуващи хомосексуални двойки с различна религиозна ориентация. Или за деца, които свирят на флейта. Има един лагер, сега се сещам, който е специално уреден за деца, тормозени в училище, понеже са дебели или се държат неадекватно в сравнение с връстниците си, в резултат на което развиват комплекси, психози и даже стигат до опити за самоубийство. Било много трудно да си уредиш детето в такъв лагер, не защото трябват връзки, а просто защото желаещите деца са толкова много, че има списък на чакащите. Обаче веднъж като се съгласят да приемат детето ти и почнат да го тренират да отслабне, а също и да го настройват, че е като Роки и никой не може да сломи духа му в този живот, много е възможно ликът му да попадне на рекламен плакат – от тия, дето слагат на автобусните спирки. Много обичам да си чакам автобус номер 68 на нашата си спирка и да гледам дебелото дете с жълта тениска, на която пише „Аз имам приятели“. Имаш – трънци! Сега просто другите деца му се подмазват.

И в още едно отношение датчаните не са като повечето европейци. Биологичният пол не е от особено значение. По-важно е как си облечен, човече! Сериозно.

Влизам днеска в един бар и толкова ми е писнало на оная работа от коледно пазаруване (как ми се иска да сам будистка по това време на годината, заклевам се в Христос, понеже за друг не се сещам в момента!), че първо си поръчвам едно вино. Но понеже виното не си свършва работата да ми отпусне чакрите на напрежението, казвам на бармана да ми сипе едно малко уиски. Той веднага се усеща за какво става дума в моя случай и, без да ми се налага да му обяснявам, изрича следните успокояващи слова: “This drink will do the job!” [1] По принцип това заведение е много популярно и по това време на деня (4:30 следобед) вече е пълно, понеже, както съм споменавала по предни поводи, датчаните започват да пият от 3, дори в делнични дни. Клиентелата е специфична и варира от полумъртви пияници, които най-вероятно живеят в  задната стаичка, която се използва и за билярдна, и за склад, до супер яки мадами на 22-24, които учат кинорежисура и се обличат и изглеждат така, че могат да са на корицата на което си искат списание.

Тая вечер обаче на бара, досами купата с топли бирени фъстъци, седи една супер секси мадама; има чипо носле, изразителни очи, хубава прическа, а дрехите й решени са изцяло в духа на 80-те години – кожен клин с дълбока талия, блуза с леопардови щампи и късо кожено палто с косми, като ония, за които нашите майки човек убиваха през комунизма. Тъкмо си мислех колко е хубава и колко самотна изглежда, когато масата до мен се освобождава и момичето от бара решава да се премести. И точно тогава тя си отваря устата, за да ме пита дали може да си остави сака на стола до мен. Гласът й е дълбок, прочувствен…баритон, клонящ към бас. Чак се стреснах, да му се не види. Заговорихме се с девойката/младежът;  тя/той каза, че чака някого, попита ме дали и аз чакам; викам, да, чакам да се напия, ама не става, затова ще си ходя да опитам във вкъщи дали ще се получи. Отивам до тоалетната и когато се връщам, кавалерът й/му вече е пристигнал (поне наполовина на нейните размери е и е облечен като бездомен кларнетист, който се препитава като свири по улиците на Лондон), а тя/той изглежда леко притеснена, но определено влюбена. Оставям младите да се ухажват, нахлупвам си почти до носа плетената шапка и си нарамвам раницата.

Пътят до квартирата в Бронсхой (в която се задържахме неимоверно дълго този път!) е около половин час с автобус, но поне имам безплатен вестник за четене… Фантастични коледни предложения: купете три свещника на цената на два – само за 899 крони!

[1] “Това питие ще свърши работа“ (англ)

Total Views: 767 ,

Related posts

Leave a Comment