Вучето и W.W. се местят в нова квартира и ви развеждат из потайностите на гетото

Шест месеца, 124 омлета, 58 авокада, 24 бутилки Smirnoff и десетки топчета тоалетна хартия по-късно с W.W. най-после се изнесохме от спокойното бюргерско предградие Бронсхой, за да заживеем в Nørrebro, тоест  в гетото. Тук обаче достъпът до обществените блага като магазини за храна и алкохол, баклаваджийници, дюнерджийници, банкомати и автобуси е напълно осигурен!

В деня на преместването, първи май – ден на радостта от труда, W.W. се потруди повече от обикновено. И ако до този момент се беше оплаквал, че се изморява по цял ден да сгъва тениски и дънки в магазина, то на първи май разбра какво точно значи да проявиш истинско физическо усилие.

Тъй като шофьорът на „баничарката“, с която дойде да ни откара до новата квартира, имаше болен гръб и не можеше да вдига нещо по-тежко от пениса си при пикаене, W.W. трябваше сам да пренесе до и от колата, нагоре по стълбите на няколко пъти: 8 куфара, 6 чанти, 2 раници, 3 кашона с вместимост 15 кила всеки, една кафе-машина, една торба с 10 литра хумусна почва (не питайте!) и мен.

Въпреки че при споменаване на думата „гето“  може да сте добили впечатлението, че вървим from bad to worse, всъщност съвсем не е така. Поне от наша гледна точка. Предградията може да са живописни и подходящи за семейства с две-цяло-точка-три деца, но не и за свободни души като нашите (които, освен всичко друго, не са оборудвани нито с автомобил, нито с велосипед). Освен това в модерния западен свят, където културата на улицата завладява все повече сфери, считани преди това единствено територия на високото изкуство, концепцията за „гето“ е придобила съвсем ново измерение. Колкото по-долен, парцалив и изпълнен с миризма на агнешко и подправки е един квартал, толкова за по-хипстърски е счита.

Ньоребро, районът на север от централен Копенхаген, в който се преместихме, вече не е западналият работнически квартал от 80-те и 90-те. Тоест, не че някой е отмил графитите от грозните бетонни конструкции около гарата, нито пък е разчистил улиците от увитите в хиджаби, чандри и паранджи „датчанки“ и техните навъсени, брадати съпрузи и многобройни сополиви деца, но през 2017 година Ньоребро вече  e рекламиран като “the trendiest district” на чуждестранните туристи. А от Trip Advisor ще ви кажат, че тук ще пиете най-хубавото кафе, най-евтината бира и евентуално ще стъпите в най-голямото лайно в цяла Скандинавия (а уличните лайната в Скандинавия са музейна рядкост, дето има една дума)

Тук ме обират два пъти, Сестра ми – само веднъж (засега). Но иначе районът наистина е много гостоприемен. На ъгъла на нашата жилищна кооперация, например, почти винаги може да намерите застанал на един крак младеж от арабски произход на видима възраст 44 години (макар да е само на 25 най-вероятно), който, при подаване на устна заявка, е готов да ви снабди с всичко – от ножове от неръждаема стомана до бьорек с праз. Толкова отзивчиви и благонадеждни са хората тук!

Една от забележителностите на Ньоребро е Assistens Kirkegaard, или „Асистентското гробище”. Тук са погребани редица ценни за историческата памет синове и дъщери на датския народ. Значи това философи, художници, композитори… Ние с W.W. ходим на гробището, за да пушим трева и също за да си набера цветя за украса на кухненската маса (букет от пет лалета  в магазина струва 25 крони, а букет от 25 лалета от гробището – 0 крони). Атмосферата е много готическа и крайно подходяща за трансцедентални преживявания. Избираме си някой гроб, сядаме на пейчицата до него, палваме си козчето и се заговаряме с починалия:

– Ех, дядо Йохан, рано си отиде – само на 89. Имаше още годинки да си поживееш, ако не те беше ритнал оня кон-злодей през лятото на 1994-та!

За случайните минувачи ние сме просто двама опечалени роднини, които редовно идват да отдадат почит на гроба на любимия си дядо.

Сега, с пукването на пролетта, една друга зелена площ в непосредствена близост до Ньоребро придобива особено притегателна сила за гражданите на града. Ørstedsparken e парк, изграден на мястото на стари военни укрепления, които са били разрушени през 70-те години на 19-ти век. Кръстен е на двамата братя Ørsted – единият е бил юрист, а другият – физик. Обаче въпреки, че братята дори са увековечени със статуи, много малко хора го знаят с това му име. Всички му казват „Гейския парк“. Тук, в ранните следобеди, но също и в по-късните следобеди, а много често дори привечер, може да се видят налягали по поляните и галени от оскъдните лъчи на северното слънце представители на силния пол, отдали се на сладки ласки. Единственият лебед в езерото ги наблюдава с тъга и униние, понеже е ерген, и често сигурно се пита кога ли и на него ще му доведат партньор, за да не прекара остатъка от живота си като самотен атракцион за местни и туристи.

По-горе споменах, че всевъзможните туристически сайтове вероятно ще посочат Ньоребро за мястото, където вероятно ще пиете на-хубавото кафе. Обаче според моя познат Стивън от софийския квартал „Надежда“, който живее от пет години в Копенхаген, най-хубавото кафе е БЕЗПЛАТНОТО кафе от машините за клиенти на супермаркетите Føtex. Той, разбира се, беше много против, че ще разпространя тази информация чрез блога си, понеже, цитирам: „Аман от мизерници в Копенхаген, които искат free stuff! Аз трябва да съм единственият!“

Независимо обаче дали разполагате с много пари или с малко пари и с какво впечатление сте останали за Ньоребро от моя кратък разказ, сте добре дошли да ни дойдете на гости по всяко време. WizzAir има директни полети до Копенхаген два пъти в седмицата. Авиокомпанията предлага незабравими два часа и 20 минути в компанията на работещи ромки, които ще ви забавляват като посипват върху главите ви натрошени Bake Rolls, играят кючек в пътеката между седалките и лепят двайсетолевки по челата на стюардесите.

И ако наистина имате път към Копенхаген, моля, донесете два стека цигари Davidoff (със син етикет) на W.W. И една бутилка Finlandia за мен от безмитния на Терминал 1! Пък ние ще ви сместим на леглото между нас.

Total Views: 4245 ,

Related posts

Leave a Comment