Вучето ни запознава с дългогодишния си приятел Фак в Стокхолм и обяснява защо не може да се възползва по-дълго от гостоприемството му

След като W.W. смени датата и часа на билета си и си замина за Копенхаген по-рано от предвиденото, аз останах в Стокхолм още няколко дни. Не исках домакинът ми да си каже,  че само съм се възползвала от щедростта му, без да го възнаградя с компанията си. Възнаградих го, разбира се, за което дълбоко съжалих още на втория час, след като той се върна от Киев. Вижте, работата е там, че Фак се намира някъде в аутистичния спектър на психическите разстойства, а аз, понеже съм егоситична кучка, просто не бях в състояние точно в този момент да понасям смотаните му ексцентричности, както винаги досега. Фак е много добър човек и, разбира се, страшно умен (всички сме гледали “Рейнмен”!), има успешен частен бизнес, който му позволява да пътува много и да живее където си поиска на практика.

Обаче!

Обаче проявленията на странния му характер са в състояние да извадят дори най-заклетия непукист извън кожата. Ето само някои примери.

Фак рядко изказва на глас какво иска и какво очаква от другите, понеже си въобразява, че неговите нужди и желания се подразбират и  че човекът отсреща ще е ИНФОРМИРАН и ЩЕ ЗНАЕ. Но работата е там, че “човекът отсреща” никога не знае. Нито даже се досеща.

Според Фак метерологичното време никога не е “подходящо” – то е или прекалено горещо и кожата му, покрита с потенциално канцерогенни бенки, може да се повреди, или  прекалено студено и затова дори през лятото ходи с чорапи.

Фак ВИНАГИ вечеря между 6 без 15 и 6 часа. Ако е с други хора, които искат да вечерят, например, в 7, това не е опция за него. Несъобразяването с неговите часове за хранене е недопустимо!

Фак НИКОГА не изхвърля храна. Дори нещо да е е отвратително на вкус, той го изяжда. За да не отиде нахалост. Ако намери наполовина изстискан резен лимон в кофата за боклук, ще го извади с два пръста и ще направи забележка на този, който го е изхвърлил. С културен, но крайно порицателен тон. Всъщност ако някога ви направи забележка от този тип, ви гарантирам, че ще почувствате как ви побиват тръпки. Така че в негово присъствие не е зле да изстъргвате дори загорялото по дъното на тенджерара! За всеки случай…

Фак не се вози в градския транспорт.

Фак не би се возил и на самолет, ако можеше да стигне пеша от Пловдив до Кан.

Фак никога не прави подаръци на домакините, които са го поканили на гости. Той просто не разбира повечето социални ритуали и условности. Или ако направи подарък, в неговите очи той може да е фундаментално значим и метафоричен в значението си, обаче домакинята би си казала наум, докато се хили тъпо насреща му: “Какво, да го еба, е това! Даже за мастурбация не става, да не говорим, че не може да се пие!”

Когато е на гости, Фак изглежда и се държи така, все едно е в чакалнята на зъболекаря. Това, което домакините трябва да знаят ПРЕДВАРИТЕЛНО е, че той всъщност не е смъртно отегчен нито ги мрази. Просто намира вкуса за музика и смешки на останалите гости за посредствен и затова предпочита възпитано да си мълчи и да яде ядки в ъгъла.

На всички групови снимки Фак излиза като братовчеда-когото-току-що-са-пуснали-от-затвора-със-специален-режим. Понеже Фак не се усмихва. А когато се усмихва, изглежда така все едно някой го е заставил с пистолет в гърба. А когато се смее с глас, то е все едно, че се надсмива над трупа на своя nemesis. Гледката е покъртителна и всеки, който за първи път чува този смях, се сковава от ужас и се поколебава дали да не набере предварително 112.

Фак ИМА чувство за хумор. Но то си е негово. Другите не го разбират и им е трудно дори да се преструват, че им е смешно.

Фак си пада о жени с големи гърди. И да са руси. Като Скарлет Йохансон. Но може и да са чернички. Или латино. И азиатките стават! Стига да имат гърди, разбира се. И да харесват филмите на Дейвид Линч и алтернативно европейско кино. А ако намират мятането на копие за най/еротичната лекоатлетическа дисциплина, вече са се класирали в топ 10 на жените, с които Фак иска да прави секс не само насън, но и наяве.  Лошото в случая е, че жените от всичките му любими групи не си падат особено по Фак. А ако си падат по Дейвид Линч и алтернативното европейско кино, то е най-вероятно защото Фак ги е завел на шопинг в Истанбул или Париж. А ако стане въпрос за мятане на копие, винаги питат дали има нещо опщо с Брад Пит в ролята на Ахил от едноименния филм. На което Фак отговаря с “Уфффф!”

Фак е най-лоялният човек на света. Дори към хора, които му се качват на главата и които брутално го използват. Но също и към такива като мен, които пишат не особено ласкателни неща за него в личните си блогове. За което се надявам да ми прости, разбира се, понеже разчитам на чувството му за самоирония.

И стигаме до момента, когато аз спя на дивана в скъпия му стокхолмски апартамент, а той се опитва да ми предложи приятелска подкрепа в момента, когато съм, да я наречем, в break-up crisis.  Всъщност няма криза, просто се чувствам малко като риба на сухо, понеже знам, че отсега започва “the rest of my life”. А този остатък изглежда доста кратък (заради напредналата ми възраст) и доста несигурен (понеже договорът за общата ни кваритра изтича в края на август, след което W.W. се завръща в уютната си и винаги гостоприемна чалгарска кочина, а аз оставам на 55.7  градуса северна ширина и 12.6 градуса източна дължина). Фак ми предлага да остана при него колкото искам.

Но аз ОПРЕДЕЛЕНО не искам. По няколко причини.

Първо, всяка вечер, преди да си легне (което е най-късно в 10 и половина!), Фак изключва рутера за интернета. Казва, за да не го го облъчват електромагнитните лъчи и да спи по-спокойно и не знам какво още… просто в един момент преставам да му слушам глупостите и се примирявам. Не искам да се конфронтирам, затова ползвам iPhone-а си като hotspot, за да си пусна интернет и да не пукна от скука, докато ми се приспи… Което е някъде към един след полунощ. Четири часа стрийминг от Дания, братче!

Второ, понеже Фак не пие (освен по чаша бира, за да се “възнагради” за някакво постижение, което обаче е постижение само в неговата глава), аз се чувствам неудобно и тъпо като изпивам почти бутилка вино в негово присъствие. Нека си го кажем направо: Скучно е да се пие в компанията на непиячи, понеже те са boooooring!

Трето, Фак постоянно иска да се впечатлявам от факта, че някакви жени, дето си пият коктейли на терасата на апартамент на 100 метра разстояние от неговия, са флиртували с него с поглед. Което, разбира се, не се е случило. Затова аз няма какво друго да кажа освен “Показаха ли ти поне циците си?”

Има и четвърто, и пето, и десето, но просто повече не мога. Колкото и да обичам Фак, трябва да си тръгна. Казвам му, че имам уговорка да видя някаква квартира и затова се изнасям няколко дни преди предвиденото. Той предлага различни варианти, за да остана по-дълго, щели сме да ходим да се печем в парка и на кино и не знам какво, но аз казвам” “Не, трябва да се прибера в Копенхаген и да си оправя бакиите!” А това е истината.

Решавам да пътувам с влак. Разливам вода на седалката, още преди влакът да е потеглил от централната гара и се налага да си преобуя както дънките, така и гащите в тясната тоалетна на вагона. Нещо обаче не е наред с канализацията точно в тоя кенеф и подгизвам още повече.

Точно когато пресичаме моста, свързващ Малмьо с Копенхаген, влакът се счупва.

Прибирам се много по-късно от предвиденото. W.W. не е вкъщи. Не само лицето, но и цялата ми глава пламти от напрежение и безпокойство какво ще се случи, когато се прибере. Той обаче се прибира към три след полунощ, когато вече усилено се преструвам на заспала. W.W. си измива зъбите и отива да си легне на кожения диван.

В този момент разбрам, че наистина е започнал “the rest of my life.”

Total Views: 1336 ,

Related posts

2 thoughts on “Вучето ни запознава с дългогодишния си приятел Фак в Стокхолм и обяснява защо не може да се възползва по-дълго от гостоприемството му

  1. Дончо

    Големи глупости, Мая, големи глупости, Вуче.

    1. vukovska

      Нищо не е измислено, нищо не е глупости, но… whatever. I deeply care about this person, but only few people can understand that. Абсолютно ми е през кура какво другите мислят по въпроса.
      =
      щ

Leave a Comment