Вучето се изнася от общата квартира и попада в мултикултурална Европа – 1 част

Въпреки, че договорът за квартирата ни изтичаше в края на август, беше ясно, че не мога да остана  повече в общото жилище. С W.W. се разминавахме в тясната кухня като самолети, внимателно направляванеи от аеро диспечери. Внимавахме да не се докоснем, не си говорехме, не се поглеждахме дори. Значи това било грозното лице на любовта?… Леле, отвратителна чума!

За щастие ми отговориха на първата обява, на която писах. Много се зарадвах, че ще мога да се изнеса скоростно. Обаче същевременно бях толкова напрегната, стресирана И отчаяна, че когато отидох да видя апартамента, въобще не ми направи впечатление, че няма нито маса, нито столове!!! Моята бъдеща съквартирантка беше огромна жена от ирански произход, на 23, с бедра като бутове пармезанска шунка и вежди в стил Ким Кардашиян.

 

Обстановката беше еклектична – нещо средно между Nickelodeon (заради многото мечета, размятани навсякъде, някои от които бях с големината на 13-годишни деца с наднормено тегло), и ориенталски кич.  Кученцето й се казваше, разбира се, Бейби и беше в пъти по-малко от повечето плюшени играчки. Както, между другото, и от маратонката й, 42-ри размер!

 

 

Трябваше още тогава, деня преди да се нанеса, когато отидох да подпиша договора, да ми просветне, че нещата между нас с госпожица Айлин Яхоби няма да се получат. Само че аз наистина бях отчаяна да се махна от  W.W. колкото е възможно по-скоро, а това затъпяваше иначе изострените ми сетива и почти диаболичната ми интуиция за хората.

Айлин, или Повлеканата, както започнах да я наричам в последствие, поиска да й дам… внимавайте 21 хиляди крони (два наема плюс депозит) в брой! Ама как в брой, възкликнах аз. Ми не се ли прави така, уж невинно отговари тя. Не се прави така, отврърнах хладно, поне не и в тази част на света! Е хубаво, ама аз ги искам в брой, настоя тя, с което ме изблъска съвсем в ъгъла. Метафорично, разбира се. Казах й, че все още не са ми върнали депозита от предишната квартира и затова в момента мога да й дам само 8500. Останалите – на първи септември. Fine,  съгласи се тя, макар и с явна неохота, и каза, че ще  дойде с мен до банката, за да изтегля парите. След което започна да нанася като с баданарка фон-дьо-тен, руж и спирала върху лицето си.

Последваха 4-5 относително спокойни дни, през които установявих следните обезпокоителни факти:

Повлеканата беше превърнала всекидневната по принуда в спалня за себе си. А за да освободи и гардероба в моята стая (бивша нейна), беше натъпкала всичките си парцали в 40-литрове торби за боклук. Всяка сутрин се завира до рамене в тях и рови по половин час, докато намери това, което си е наумила за обличане. По прането, което се суши на статива по средата на всекидневната, съдя, че има влечение към червените и розови сутиени с пискюли (!) и към фалшивите Burberry блузки.

 

Вманиачена е по гаджето си, Мустафа, автомонтьор с изключително непривлекателни  черти, но вероятно с огромен и потентент обязан член.  С Мустафа се виждат от 2 години, но напоследък връзката им е навлязла в турбулентна фаза.  Затова се карат постоянно по телефона.  Той иска от нея да е примерна мюсюлманка и да не пуска свои снимки във Фейсбук по къси панталонки, а тя, изглежда, не е още готова да зареже светския си живот  и да престане да ходи с клинове и изрязани потничета. Както и да пуши.

А това е третото! Повлеканата не само че пуши по кутия цигари на ден, но също и трева. МНОГО трева! Както и хашиш. Първия джойнт, голям колкото главата на новородено теле, го свива още със ставането от сън. Докато си легне, вече е изпушила 3-4 такива. Из целия апартамент се стели димна завеса. За отмирисване на кухнята, пали ароматна свещ.

Само че ароматната свещ изобщо не помага! Кучето изглежда постоянно надрусано- понякога лежи омаломошено по гръб с вирнати във въздуха лапи върху купчина дрехи и се взира, без да мига, в тавана.

Тъй като нито ходи нито на лекции в университета (макар че твърди, че учи за стоматологична сестра), нито пък на работа, единственото, което Повлеканата прави по цял ден е да седи сред торбите с дрехи, да гледа телевизия и да яде изпържени в много олио дълбоко замразени пилешки хапки и да говори по телефона. Освен това Повлеканата не излиза често (само колкото да разходи Бейби за едното сране в междублоковото пространство и евентуално да си купи хляб или още замразени пилешки хапки от магазина), понеже Мустафа не одобрява. Някои вечери прекарва в неговата квартира във Валбю. Прибира се към 7 и половина сутринта като една съща Пепеляшка и си ляга в импровизираното легло с Бейби. За всеки случай проверявам в коридора дали не си е загубила едната пантофка, но уви – и двете й грамадански маратонки са си там.

Повлеканата обича “етно” музика. Ироничното в случая е, че всичко, от което исках да се махна в България, ме шибна тук с пълна сила. От лаптопа на Повлеканата от ранни зори звучат всякакви персийски, сръбски и турски маанета, но върхът беше, когато една събота си пусна …Азис и започна да припява с него. Краката ми се подкосиха и побързах да изляза, без дори да съм пила кафе.

I mean, въобразявах си, че съм оставила Азис и неговите подобни в смрадливите таксита, дюнерджийниците, блоковете с олющени мазилки (тези, които Бойко все още не благословил за преустрояване), задните дворове, в които димят казани с лютеница и кьопоолу, и прашните булеварди, над които се стелят гъсти, задушливи облаци смог. Но уви! Азис е тука. В тая ужасно гадна кваритра с персийския килим и мазните помади за коса на Айлин Яхоби.

Само че ако си мислех, че ТОВА е зле, значи нямаше как да се подготя за ДРУГОТО, което щеше да последва.

(Следва продъжление)

Total Views: 1095 ,

Related posts

Leave a Comment