Вучето посочва с пръст некадърниците и безделниците, които се крият зад лъскавите професионални лейбъли в социалните медии

Преди 20-тина години 20-годишните се оказаха с един крак в старото време и с един – в демокрацията. Бяха много екзалтирани, леко объркани, но с пророческа точност знаеха какво ще им донесе бъдещето. И понеже си мислеха, че ето сега им се е паднало да се развихрят и че вратите на света ще се отворят пред тях, за да станат каквито си пожелаят като пораснат, те се втурнаха да учат всякакви модерни специалности в университетите. Много от тях наистина постигнаха мечтите си. Перспективата да се провалят оценяваха с ирония, присъща на безгрижната им младост и свирепата амбиция. Казваха: “Е, ако не ми се получи в Америка/Германия/Белгия, ще се върна в България и ще стана оператор на биологична единица. Така де, овчар.” Тогава беше смешно. Новото време изискваше сериозно прераглеждане на речника на българина и адаптирането на задръстения от русизми език към езика, на който говореха по-цивилизованите и по-напреднали нации. И ето ни вече в развития капитализъм, когато думите на героя на Тодор Колев от “Опасен чар”  не могат да звучат по-актуално: “Никой вече не казва “Ще скова кочина”, а “Ще реализирам кочина.” В един момент се оказа, че вече няма кой един пирон да ти закове, понеже всички са мениджъри, главни консултанти, експерти и координатори.

За първи път се замислих върху празнословието на саморекламата (пардон, на селф едвъртайзинга) в най-голямата социална мрежа за търсене и установяване на делови контакти LinkedIn след като на тазгодишния Прайд в Копенхаген се запознах с една лесбийска двойка.

Още на: http://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-go-triyat/id_654513088_Kak_laskavo_da_skriete_v_LinkedIn_che_ste_bezrabotni

Total Views: 786 ,

Related posts

Leave a Comment