Вучето се чуди откъде да намери 3-4 хиляди долара, за да си купи секс-робот

Виждаме ги навсякъде по улиците, моловете и летищата на Западна Европа. Застаряващи бели мъже със сандали на чорапи и колостомни торбички под ризите, повели за ръка своите вносни азиатски женички. В гръб приличат на дядо и внуче.

Но всъщност той се казва Гюнтер, Магнус или Джон, а тя е съпруга, поръчана по каталог. Или по-точно харесана в някой от многобройните сайтове от типа на AsianBrides, FilipinaWomеn и InternationalCupid и скоростно доставена на новия си съпруг с полет на Луфтханза.

Допреди само десетина години импортът на нискоергономични миниатюрни секс-богини от Индонезия и Филипините беше идеалното разрешение на проблема със самотата на много европейски мъже в пенсионна възраст с добри доходи, но без социални контакти в своята среда. Откакто обаче дейтинг културата се изнесе от баровете и се премести във виртуалното пространство, копнежът по интимен контакт с друго същество се превърна в реален проблем за хора от всяка възраст, пол и занятие.

Нуждата от материализиране на неудовлетворените сексуални фантазии на модерния човек отвори цяла една нова пазарна ниша.

Секс индустрията понастоящем отчита приходи от 30 милиарда долара годишно. Освен мебели от ИКЕА, градински джуджета и LED телевизор, вече всяко второ домакинство разполага и с по няколко секс-шоп продукти. Настолната вагина и вибриращото дилдо обаче не са достатъчни.

Идеята за изкуствено създадения перфектен любовник вълнува хората от десетилетия. Надуваемите секс кукли вече са смехотворен анахронизъм. Но дори техните правнучки в лицето на силиконовите кукли са концептуално остарели.

Какви точно услуги извършват секс-роботите четете на: http://www.webcafe.bg/lifecafe/zhivotat/id_1587511314_Seks-robotite_Rise_of_the_Machines

Total Views: 1060 ,

Related posts

Leave a Comment