Вървиш по улиците на непознат град и ужасно ти се пикае.
Тук тоалетна, там тоалетна, няма тоалетна. Положението отива на зле. Виждаш паркиран хладилен камион. Прикриваш се зад каросерията и тъкмо си започнал да се облекчаваш, когато камионът потегля и изведнъж се оказваш фронтално срещу група третокласници и тяхната учителка.
Ако само можеше земята да се отвори и да те погълне!…
Земята не се отваря, но затова пък се събуждаш. Ура, било е само сън – от онези, от които се отърсваш с въздишка на облекчение, понеже не си се изложил наистина по такъв нелепо-ексхибиционистичен начин.
Когато обаче конфузните ситуации се случват наяве, няма как да се събудиш и да си кажеш, че, ето на, подсъзнанието ти пак ти върти мръсни номерца.
Реалността ежедневно предоставя също толкова предизвикателства пред чувството за срам на съвременния човек, колкото и фройдисткото му “To”. Да живееш днес в която и да е заселена с други хора точка на света, значи да се засрамваш – ако не постоянно, то поне по-често, отколкото ти се иска.
Случки като гореописаната – да те видят, че пикаеш насред улицата въпреки всички камуфлажни мерки, които си взел, са постъпки, които класифицирам като гафове от класически тип.
Макар че само допреди два века барони и бронеси в бързо индустриализиращия се Лондон са изхвърляли съдържанието на нощните си гърнета през прозорците или са се облекчавали направо на улицата.
От друга страна обаче, да си дама и да покажеш глезен посред градското тържище, докато си купуваш алабаш или пъстърва, се е считало за скандално поведение.
В 21-и век ние, модерните уриниращи хора, които щедро показваме глезени, независимо от пола си, обожаваме да флиртуваме с мисълта, че никога преди не сме били по-свободни и разкрепостени в поведението си, удобно игнорирайки уроците по история за нравите по времето на Римската империя.
А дали наистина е така?
https://webcafe.bg/onya-deto-ne-go-triyat/fantastichni-sotsialni-gafove-i-kade-da-gi-napravim.html
