Вучето се озовава в бъдеще, в което почти всички искат да живеят в миналото

– Джена, телепортирай ме!

– Веднага, Блейк.

Ако тази размяна на реплики и имената не ви говорят нищо, значи ЕГН-то ви най-вероятно изглежда така: 9805223904 (и ако съдим по последните цифри, сте от мъжки пол и от Перник, но това е ирелевантна вметка за настоящия текст). За нашето Х поколение обаче Блейк и Джена от популярния през 80-те наивно-фантасмагоричен сериал “Седморката на Блейк” бяха богове и искахме да станем като тях като пораснем.

Защото бяха хора от бъдещето. И говореха на китките си, преди да бъдат пренесени на някое друго място само с едно натискане на копчето!

Растейки с книгите джобен формат от поредицата “Галактика”, анимации и филми за пътуване във времето като “Семейство Мейзга” и “Завръщане в бъдещето” и, разбира се, иконичните “Междузвездни войни”, мечтаехме бъдещето да идва колкото се може по-бързо, за да може и ние като измислените герои да имаме говорещи роботи или космати извънземни за приятели, да се телепортираме в пространството и да имаме уред като описания от Артър Кларк още през 68-а, само с докосване на чийто плосък екран да получаваме достъп до всякаква информация от целия свят. Колко вълнуващо изглеждаше 21-ви век в развинтеното ни детско-юношеско въображение!

Но когато излетяха последните секунди на 1999-а и страхът, че ще настане глобален компютърен срив не се оправда, започнахме с още по-голямо настървение не само да очакваме, но и да участваме в изграждането на бъдещето – такова, каквото си го представяхме и искахме да бъде. Свръхтехнологично, улесняващо всяко наше действие, сбъдващо желания и най-вече това да се свързваме един с друг без значение на разстояния и граници.

Повече от две десетилетия след Y2K, пускането на Windows 2000 и появата на милиардния жител на Индия, положението е следното: С Big Data технологии анализираме огромни количества информация, посредством IoT преустроихме икономическите и обществени процеси така, че изключихме необходимостта от участието на човека в тях, благодарение на безжичните сензорни мрежи направихме сградите по-интелигентни и от Айнщайн, а изкуственият интелект, освен всичко друго, направи международните футболни състезания с роботи възможни. Имаме блокчейнс, които работят с криптовалути, мобилни дигитални платформи за оптимизация на бизнес процесите, “облаци”, но не аерозолни, a служещи за информационни складове, социални мрежи и виртуални реалности. A да, и още едни 366 милиона индийци отгоре.

Имаме всичко това. И е прекрасно. 

Но… https://webcafe.bg/gradat/dobre-doshli-v-badeshteto-v-koeto-pochti-vsichki-iskat-da-zhiveyat-v-minaloto.html

Total Views: 6711 ,

Related posts

Leave a Comment