Да ви призная, много ме е яд, че не живея в Ню Йорк. От всичките пет хиляди милиона филма, които съм изгледала през живота си досега, изглежда, че това е най-интересното място за живеене на света. Има от всичко по много – бутици, жълти таксита, стрийт фууд, известни личности, небостъграчи, фешън блогъри, абе изобщо лудница, ама в най-добрия смисъл на думата. И да, има и секс. Много секс. И не непременно само с едноокия човек, който продава претцели в шарения ван на Юниън скуеър.
От друга страна обаче, да си един oт осем милиона и половина жители точно в този мегаполис май не е добра идея. Ходила съм три пъти в Ню Йорк (от които само два си спомням ясно и моля, не питайте защо!) и от личен опит съм установила, че този град изобилства и от други, не чак толкова вънуващи неща. Трафик. Плъхове, големи колкото баджака ми, които се прескачат в метростанциите. Луди жени с жълти дъждобрани, които говорят с патките и лебедите в Сентръл парк. Двуметрови драг кралици, които ще ви избият зъбите, ако им сгрешите личното местоимение. А сексът може да завърши, ако не на дъното на река Хъдсън, то в спешното с два пирона, стърчащи от ушите ви, и опразнена от кеш и кредитни карти чантичка.
В крайна сметка, мисля си аз, какво ни е на нас на село?
Така де, не е точно село, защото на практика населеното ни място се води град със своите 70 хиляди жители, ама в сравнение с Ню Йорк си е чисто село. Даже не и жилищен комплекс в Бруклин! И въпреки разликата в мащабите, ние също си имаме и плъхове (само че в мазетата, а не в метрото, защото, знаете поговорката: Бог високо, а метрото е в София!), и претцели (макар да предпочитаме тутманици), и секс (въпреки че пред него предпочитаме „Стани богат“).
Сексът невинаги е такъв, какъвто го представят в канала за художествено-творческа самодейност PornHub, но нали знаете какво казват мъдрите хора: Когато няма риба, и ракът е риба. А ние на село освен рак, имаме и орел. И щука даже. Един вид меню комплѐ по баснята на Славейков-баща.
Ние сме три приятелки и се смятаме за алтернативата на Кари, Миранда и Шарлот.
И понеже животът имитира изкуството, както е казал бащата на изтънчения сарказъм Оскар Уайлд, така се стекоха обстоятелствата, че и на нас, както и в новия сезон на любимия ни сериал, от известно време ни липсва Самантата. Само че ние не сме я канселирали за сметка на някоя пансексуална представителка на малцинствата с розов перчем и три деца от трима различни джендър-флуидни индивиди. Нашата Саманта замина на доброволческа мисия, целяща запазване естествения хабитат на костенурките на остров Носи Комба, Мадагаскар.
Майтапя се, бе. Омъжи се за англичанин от гръцки произход с 38 години по-възрастен от нея и сега е неотлъчно до него – вози го в бентлито му и му сменя кислородните бутилки. Или както биха кръстили репортаж на подобна тема по bTV: „Oт багоевградския квартал Струмско до Лондон: Сбъдната приказка на една жена на средна възраст“.
И така останахме само тричките: Кристина, Марето и аз. Две от нас са сингъл, само Марето е много омъжена, с две деца. Никога не сме си правили някой от тъпите тестове в женските списания „Кой персонаж сте от „Сексът и градът“, понеже ние си знаем какви персонажи сме и обичаме да правим секса по наш си начин. Селски, както, предполагам, биха го определили нюйоркчанките. А и софиянките сигурно. Ама пък на нас хич не ни дреме.
Имаме си частна група във Viber, в която обсъждаме злободневни проблеми – от вътрешнополитически и наболели социални такива до общочовешки и мегакосмически. Говорим си също за нови филми и сериали, тенис турнири, общи познати, които са по-грозни и по-прецакани в живота от нас, както и за на Марето вагината. А тя от второто раждане насам е особено наболяла тема – буквално!
Уви, през последните две години се срещаме на по питие и сладки приказки най-вече във виртуалното пространство, тоест в тази група. И причината не е само в пандемията, а защото едното ни любимо заведение изгоря в пожар, а другото фалира. На гости не си ходим, понеже: а) като сме у нас, Марето много си отпуска гласа на песни на Guns N’ Roses и съседите, когато не викат полиция, пращат детето си да се изходи пред вратата ми; б) у Кристинини има четири котки и едно куче и след гостуване у тях трябва да си изгоря дрехите, понеже няма изчистване от полепналите животински косми, и в) като сме у Марето, съпругът ѝ Слави постоянно гледа „нещо важно“ на чудовищно големия им телевизор и шътка да пазим тишина. А това е тегоба̀ за жена му, на която ѝ напира отвътре да пусне „Pаradise City“ и да зацвили.
Но въпреки многото физически препятствия, пред които сме изправени, стараем се ежедневно да поддържаме приятелството си.
Вижте как. https://mamamia.bg/pod-kilima/seksat-i-malkiyat-grad/
