Помня като да беше вчера как бяхме 10-12-годишни сополиви хлапета с одрани колена и потни гърбове.
Седяхме на стълбите пред входа на блока и до късните часове на ваканционните августовски вечери се наливахме с оранжада и си разправяхме страховити градски легенди за Зеления нокът и Дама Пика.
Като си малък, вярваш, че нощем чудовища се крият в гардероба. Като пораснеш, започваш да вярваш, че на същото това място жена ти крие любовниците си.
По принцип хората сме така устроени, че независимо колко е напреднала технически нашата цивилизация, в някои отношения продължаваме да сме си същите каквито сме били преди хилядолетия.
Ето колко ни е акълът – и през XXI век продължаваме да вярваме в свръхестествени сили – богове, полтъргайсти, русалки, духове на мъртъвци…
Разбира се, тези, които не са редовни посетители на психодиспансера, осъзнават, че разните там вили-самовили и извънземни, обитаващи хладилника им под формата на ектоплазма, са чисти тинтири-минтири. Има обаче един островен народ, който не подлага на никакво съмнение съществуването на митични същества и от незапомнени времена се старае да прави всичко възможно, за да съжителства с тях в мир и сговор.
Защото знае, че разсърди ли ги, горко ще съжалява.
“Скритият” народ
Какво очаква да изживее туристът, понесъл се на крилете на Iclandair към тази най-мистериозна европейска страна? Да се снима на фона на действащи вулкани и гейзери, да плува в горещи извори, да слуша как хората разговарят на език, древен колкото света, и да закусва с филе от ферментирала акула върху филия ръжен хляб. И всичко това на фона на саундрак на Бьорк.
Това, което малко хора обаче очакват, е да се сблъскат с ирационалната, неподправена, твърда вяра на местните в съществуването на друг, невидим с просто око народ, който е обитавал острова много преди първите заселници.
Кой е този наъде живее и какви поразии може да стори на хората разберете на: https://webcafe.bg/gradat/v-islandiya-vzimat-elfite-napalno-na-seriozno-i-ima-zashto.html