Вучето дава съвети как се отглеждат деца в едно бъдещо небинарно общество

Седим с приятелката ми Марето в едно кафене в нейната обедна почивка, пием джин, дегизиран като „само тоник“, и си говорим за кой какви сериали следи напоследък. Явно темата за изтрещелите тийнейджъри от „Еуфория“ я кара да направи в главата си аналогия с някои неща, които се случват в живота ѝ точно сега, защото казва:

– Вуче, купувам оня ден на Лидка (9-годишната ѝ дъщеря – бел.ав.) една синя плюшена маймуна и, както си говорим на български, тя превключва на английски и казва: „I’m gonna name them Blueberry, and it’s ‘them’ because they are non-binary.“*

След кратка мълчанка Марето притваря очи, надува бузи и изпуска тежка въздишка:

– Ох, не знам вече на коя планета се намирам, сестрооо! Понякога имам чувството, че имам не дете, а извънземно у дома.

Напълно я разбирам. И ѝ съчувствам заради това, с което трябва да се справя всеки ден като майка на дете, което прекарва твърде дълго време ежедневно в ТikТок, Snapchat и YouTube и често се замисля как е някоя дума на български.

„Младите се бунтуват по улиците, подбуждани от диви идеи. Моралът им запада. Какво ли ще излезе от тях?“

Не Марето задава този риторичен въпрос, а Платон. Изглежда, че през последните 2 500 години нещата не са се променили особено в някои отношения. От памтивека родители и деца враждуват на тихия поколенчески фронт. Само дето пропастта между поколенията днес е толкова дълбока, че, застанали от двете ѝ страни, стари и млади трябва да си крещят, за да се чуят. Ако изобщо има какво да си кажат, разбира се!

Децата не са това, което бяха само допреди пет години. Даже не и довчера. Докато ние сме си все същите задръстеняци. И ако на нас ни е добре така – да поддържаме арогантно невежество по отношение на скоростно променящия се свят, на децата ни няма да им бъде. Защото, за разлика от нас, един ден те ще си тръгнат от бялата спретната къщурка с двете липи отпред и, ако не са подготвени, големият, страшен, небинарен, джендър-флуиден свят отвъд двете липи ще ги сдъвче и изплюе.

Залезът на хетеронормативните общества

Един от най-безмилостните и сурови исторически уроци е, че дори най-могъщата империя рано или късно се срива под напора на някой нов и немислим преди това модел за обществено устройство. И ако хилядолетният Рим е падал в течение на стотици години заради натрупващи се беди като роящите се християни, металните води във водоснабдителната система и свръх-данъчното облагане, то моментният социален ред рухна в рамките само на няколко години, благодарение на смелостта и ексцентричността на личности, които обобщено можем да опишем като Мерилин Монро, само че с брада. В резултат на тази джендър революция диамантите вече са добър приятел не само на момичетата и на Мерилин в частност, но и на Джаред Лето и Хари Стайлс, а концепцията за семейство e по-размита и от акварелна рисунка на четиригодишно.

Хетеронормативността на Запад вече е анахронизъм, който попада в една група с касетофона, плащането в брой и мъжките чорапи с тиранти. И ако ще отглеждаме деца, които искаме да функционират адекватно в едно общество, в което всеки е свободен да се самоопредели като каквато си иска биологична форма на живот, по-добре да си махнем дебелите балкански глави и да опитаме да ги възпитаваме в крак с времето, в което живеем. А то, уви, включва освен истории за оцеляване като тази на Житената питка, и такива като на Брус/Кейтлин Дженър. Макар че и в двата случаи имаме бягане – в едната история – от изяждане, в другата – от оковите на биологичния пол.

A ти какъв искаш да станеш като пораснеш – момче или момиче?

Отговорът тук: https://mamamia.bg/pod-kilima/a-kak-stava-seksat-aaaa-ya-po-dobre-pitaj-roditel-2/

Total Views: 1106 ,

Related posts

Leave a Comment