Вучето споделя какво е да имаш приятел с Аспергер

Това не е разказ за драматичен любовен триъгълник, класически „менаж а троа“, в който лирическата героиня е разкъсвана между чувството за дълг и лоялност към партньора и страстта към любовника. Такива геометрични конфигурации лирическата героиня не я вълнуват в момента, но затова пък от години изпробва границите на собствената си издръжливост, опитвайки се да се бъде верен и търпелив приятел на човек със синдрома на Аспергер.

Хващам се на бас, че ако не всеки, то поне всеки втори от вас познава някого с Аспергер, само че не е наясно с това. Считате тези хора за странни и ексцентрични, а натрапчивият интерес, който проявяват към неща, неясни за вас, ги поставя в графата „бърливецът от махалата/офиса“. Защото за разлика от повечето хора с аутизъм (синдромът е част от аутистичния спектър), тези ваши познати не гледат през вас сякаш сте прозрачни, нито пък се втренчват в пералнята, докато центрофугира. Аспергерците не живеят в собствен свят. Те живеят в нашия свят, но го правят по свой начин. А това пък прави тях страшно трудни за разбиране.

След като уточнихме, че „аз“ от заглавието съм аз, Аспергер – един австрийски доктор, на когото е кръстено това специфично психично разстройство, редно е да кажа кой е „той“. Той е Ник,от Николай. (Името, разбира се, е сменено с цел да се запази самоличността на човека.)

Ник е добър човек и, разбира се, страшно умен (гледали сме „Рейнман“), знае сто езика (които е научил само от гледане на телевизия и четене на статии в интернет), има успешен частен бизнес, който му позволява да пътува много и на практика да живее където си поиска. На пръв поглед няма нищо необичайно в него. Изглежда добре, облича се стилно, ноктите му винаги са изрядно чисти, а обувките – лъснати. Обаче проявленията на странния му характер са в състояние да извадят дори най-заклетия непукист извън кожата.

Ник обича да гледа снукър. 

Понякога по шест часа. Когато му кажеш, че ти е скучно и не иска ли да превключим на нещо друго – пак може спорт, но поне да тичат или плуват, той те поглежда с разочарование и донякъде съжаление. Не го казва.

Според Ник метерологичното време никога не е „подходящо“ – то е или прекалено горещо и кожата му, покрита с потенциално канцерогенни бенки, може да се повреди, или прекалено студено и затова дори през лятото ходи с чорапи.

Ник винаги вечеря между 6 без 15 и 6 часа. Ако е с други хора, които искат да вечерят, например, в 7, това не е опция. Несъобразяването с неговите часове за хранене е недопустимо!

Какви са другите странности на Ник разберете на: https://mamamia.bg/v-spalnyata/az-toj-i-asperger/

Total Views: 991 ,

Related posts

Leave a Comment