Вучето не е ходила на семейна терапия, но знае какво представлява. И дори я препоръчва на двойките в зациклила връзка

– Ай сиктир, ще ѝ свиря десет дена под прозореца… Да не е Лайза Минели! 

Филип от „Оркестър без име“ нямаше да изрече култовата си реплика по адрес на гаджето си Ваня, ако през 1982 г. българите ходеха на терапевт – учен човек с диплома на стената, който да им каже къде грешат във връзката си и да им даде съвети и насоки как да я подобрят, за да престанат да се сиктиросват взаимно. Макар че то тогава имаше по една западна кола на един от 300 хил. души, пък камо ли терапевти. Всъщност сигурна съм, че 40 години по-късно много българи пак не биха отишли на семеен терапевт, нищо че сега ги има много, а и вече се падат по два BMW-та на всеки трима перничани.

Бидейки вечно скептичен към всичко, което струва пари, а нито се яде, нито се пие, човек би погледнал подозрително, с повдигната в стила на Скалата вежда, на идеята да обсъжда с непознат проблемите в леглото или караниците за пари, изневери и други, „наши си неща“. Само че, реално погледнато, всъщност сме най-склонни да споделим какво ни мъчи тъкмо с някой абсолютно непознат. Ако ми кажете, че поне веднъж не сте си изплаквали душата пред някой барман или глухия дядо, който седи на пейката в парка и храни гълъбите, няма да ви повярвам. Човешката психика е така устроена, че тя, като една метафорична тенджера под налягане, може да понесе Х броя гадости, без да изпусне въздух. И ако не го изпусне тоя въздух, може да стане страшно.

За мен парадоксът е в това, че от една страна българинът рядко е склонен да плати за професионална консултация, но от друга ще набута много повече пари в импулсни телефони, за да разбере от разни там телевизионни магове и магьосници дали заради родово проклятие или завистливи комшии партньорът им вече не ги обича.

Този текст обаче е предназначен за друга аудитория: за ония българи, които по-скоро ще отидат на лекар за болежките си, вместо да се отъркват в икони и да нощуват край аязма и манастири с надеждата за изцеление.

На тези хора, които никога не са стъпвали в кабинета на семейния психолог, но са склонни да чуят съветите и напътствията му, ще кажа така: Спокойно, няма да боли! 

По принцип можехте и да си спестите четенето на тази статия и да намерите отговорите на въпросите, които ви държат будни нощем, в интернет. Или пък в стари епизоди на „Доктор Хаус“, който, ако беше реална личност, най-вероятно би ви посъветвал да си намерите друг тъпкач, понеже съпругът ви е гад мръсна и именно той ви е заразил с хламидия. Но щом сте стигнали дотук, мое задължение е да ви дам някои насоки за първата ви, както се казва couples therapy, или терапия за двойки – двойки, които не непременно са женени, хетеросексуални, от една раса и от
една религия, нито пък харесват една и съща музика, сериали, роднини и сосове към
бургерите си.

Причините да се обърнете към семеен терапевт могат да са от една до сто и една.

Сред най-често срещаните, за да не кажа най-банални, са: https://mamamia.bg/v-spalnyata/kogato-peperudite-sa-otleteli-ot-stomaha-raboti-li-semejnata-terapiya/?fbclid=IwAR1sco6wCuXSceVQaoLL11Z_GYo48HinKPWT8hD5G7yftDx8MeNLveKt6rQ

Total Views: 2185 ,

Related posts

Leave a Comment