Буда твърди за себе си, че в едно от предишните си прераждания е живял в тялото на маймуна. И хич даже не се срамува да си го признае, което е разбираемо предвид факта, че е основоположник на религия, която учи на любов, добронамереност и уважение към хора и животни еднакво. Защото, твърдят будистите, ако не се държиш подобаващо към мравката или кравата, не знаеш дали в следващия си живот няма да се преродиш в тях.
И аз вярвам в кармата: почти съм убедена, че в предишния си живот съм била някакво долна гад, щом съм изпратена да изкупвам грехове като човек в България. Но можеше да е и по-зле. Можеше да се преродя като животно в България. И тогава вече щеше да ми е спукана работата.
Практиката на издевателствата над животни и то не само над тези, които се ядат, а също и над т. нар. “приятели на човека”, има дълги традиции в България.
Като се почне от трогателни погански ритуали като колене на петел в основата на строеж “за щастие” и бесене на куче “за здраве” и се свърши с разнообразни модерни развлекателни форми като влачене на куче за автомобилна броня, ампутиране на лапи, разчекване на котки, давене на новородени в чувал и др.
Изобщо какъв Буда, каква любов, какво уважение, какви пет лева!
Опитвам се да го избия на хумор, обаче смехът е през сълзи. Темата за насилието над животни напоследък вълнува обществото ни както никога преди и то не защото случаите са се увеличили, а просто защото им се дава повече гласност в социалните и официални медии. И хората, тези другите, нормалните, не изродите, се възмущават.
Питат се кое кара някой, който външно прилича на човек, но в душата и мислите си е скот, да причинява такова зло на бездомни, беззащитни, безсловесни същества. Кой е виновен? Лошото възпитание? Токсичната социална среда? Държавата? Чувството за безнаказаност? Или просто сме лоши, изгнили отвътре хора?
Отговорът е: всичко това наведнъж.
А можеше да е иначе. Ето как го правят в една паралелна на нашата, българска вселена, където животни и хора съществуват в атмосфера на мир, разбирателство и будистко уважение.