Част 6: Tabula rasa

Сигурно си мислите, че вече съм се възстановила след мозъчния инсулт от 20-и октомври миналата година. Викате си: Оправила се е жената от коварната болест. Минало и заминало вече. Късметлийка! Пак си е на линия Вучето – нали сега вече й четем блога, гледаме й снимките… 

Стана ми ясно, че за вас има такъв филм.  И като става въпрос за филм, нека кажа набързо за този!

В края на септември през 2001 г. ирландско-скандинавската американка Шарън Стоун, тази много известната, великолепна актриса от Холивуд, онази с впечатляващия си коефициент на интелигентност от 164 точки, претърпява интрацеребрален кръвоизлив. Лекарите й дават само един процент да оживее. Шарън е в безсъзнание цели девет дни.

В продължение на няколко години тялото на Шарън е в постоянен ужас от болки, а мозъкът й е като изтрит. Една от артериите, свързващи главата с гръбначния й стълб, е почти напълно разкъсана, а кръвта  се стича в лицето, мозъка, главата и гръбнака й.

Обаче тя не умира.

Инсултът се спуска над живота й като завесата в края на великолепен театър.

И все пак… Три години й са нужни , за да стане пълноценна. ТРИ УЖАСЯВАЩИ ГОДИНИ! Да може да реагира, да говори, да разбира, да вижда, да чува, да не умира от болки в тялото…

Когато  завесата се вдига отново, на сцената излиза тя.

Днес, 66-годишната Шарън Стоун изглежда фантастично – и тялото й, и дрехите й, и цялата й красота. Блазе й!  Обаче най-много й завиждам, че й сече пипето, нейният beautiful mind. През първите един-два месеца умът ми беше тотално изтрит. Нищо не съществуваше – мисленето, говоренето, четенето, писането и разбирането на всичките ми езици. Изчезнаха. Бях като малките деца, които започват живота си пред празната дъска. 

От смъртта се родих, обаче бях на нулата. Табула раза.

Шест месеца по-късно.

Продължавам да не виждам нормално с едното око – винаги трябва да се обръщам на дясно, за да не се бутам в хората, колите, улиците, стълбите…

В началото ходех с превръзка на едното око, понеже зрението ми се раздвояваше и не виждах добре и на близко, и на далече. Сега е малко по-добре, а и поне не се налага да изглеждам като Черния пират!  Йо-хо-хо.

Вестибуларният ми апарат не винаги е в състояние да осигурява равновесието и координацията ми. Това пречи на двигателната ми активност.  Когато се движа, понякога губя  равновесие и мога да се спъна, да се пребия. Все едно съм пияндурник, който е постоянно е на кило ракия.

За да  не падна, се подпирам на патерица.

Ha чувам с дясното ухо. Глухотата му е на 100 процента!

Въпреки, че вече мога да разбирам написаното на български, чета бавно и със сричане на глас. Другите, неродните ми езици, почват да се връщат в главата ми. Започват с най-ранните, тези, които знаех още като дете – руският (през 80-те не беше по желание в училище!) и английският.  Като мечки, които се будят след дълбоката си зимна хибернация, пробиват и езиците от по-късния ми, вече възрастен живот: немски, италиански, френски, и трите скандинавски. Обаче сега ме е страх, не, направо се ужасявам, че последният ми език е на нулата. Най-вероятно защото бях започнала да уча любимия си и страшно сложен финландски преди 2-3 години. Пуфф – няма да го има вече!

Да обобщя, дами и господа. Въпреки че още в началото, скоро след инсулта започнах да пиша думи на български, все още ми отнема часове и даже дни, ако искам да напиша някое “съчинение”. Като това, което четете в момента: минута и половина за вас и общо три дни за мен, през които писах 40-тината изречения в тази част 6!

Затова спирам СЕГА. Изморена съм от писането на огромната ми толстойска “творба”.

Благодаря за вниманието.

THE END  (за сега!)

Total Views: 6738 ,

Related posts

Leave a Comment