Блогът на Мая Вуковска

« обратно към сайта

04.04.2016

Вучето става лайф коуч – 2

Filed under: Uncategorized — vukovska @ 15:45

Американците по принцип са интелектуално ощетенa, за да не кажа направо глупава нация. Само им вижте някои от президентите през изминалите тридесетина години – това не бяха актьори-каубои, похотливи демократи, дислексици със сериозни пропуски в когнитивните умения, а както вървят нещата, американците в скоро време може да се сдобият и с президент, който поощрява всеки гражданин да ходи въоръжен, очаква  НАТО да се разпадне и иска Путин да го уважава (и без да е изпил пет водки!). На фона на цялата тая пресметната и скъпоструваща лудост тъпоумието на негъра Невил изглежда напълно закономерна.

Значи, след като на Паломита й отказват виза, тя в никой случай не се отчайва, понеже е сигурна, ще любимият й ще направи всичко възможно, за да се осъществи на първо време ако не сватбата, то поне половият контакт между тях. Така де, ако на практика не се случват приказките на Братя  Грим, Братя Галеви или поне братя Уашовски (които между другото вече са сестри, след като и двамата смениха пола си оперативно), защо им е на хората изобщо да се влюбват, къде е надеждата за едно “happily ever after“?

Вторник.

Аз: Твоят човек вече знае ли, че в посолството са ти казали „Нищо не печелите  този път. Моля, опитайте пак след 12 месеца.“?

Паломита: Писах му в Whatsapp, ама при тях сега е 4 сутринта.  Утре ще го види.

Сряда.

Аз: Твоят човек прочете ли ти съобщението?

Паломита: Дава ми, че го е прочел, ама още нямам реакция.

Аз: Сигурно някоя от костенурките, дето ги отглежда, е побягнала и той не може да я догони.

Паломита: Вучееее, не се подигравай!

Четвъртък.

Аз: Твоят човек реагира ли най-после на новината или е изпаднал в кома? Не че ти давам зор, ама плановете ми за лятото включват по принцип сватба в LA, а при това положение искам да знам дали заради шаферството ще пътувам по-далече от Симитли.

Паломита: Тука ще е.

Аз: Идеално. Ще викнем цигански оркестър и ще  дадем на Невил два пакета салфетки да ги нахвърля върху кючекчийките и кумовете. Обаче в поканите ще требва да напишете, че младоженецът е афро-американец, за да не изплашим децата и бременните жени.

Петък.

Паломита: Говорихме за кратко снощи с Невил. Той май не прие добре новината.

Аз: Погледни го откъм добрата страна – ако се откаже от сватбата, ще спестим от салфетки!

През уикенда нещата придобиха още по-драматична насока. Паломита все не можеше и не можеше да се свърже с любимия нито по скайп, нито по Whatsapp; казваше, че го вижда, но не го чува. От своя страна Невил се оправдаваше, че мобилният му нещо трябва да се е прецакал и ще пробва да изтрие някои от приложенията, за да освободи място за качването на други, с помощта на които да осъществи виртуална връзка в реално време с нашата Паломита. След още няколко дни обаче положението не беше мръднало наникъде и тя все така не успяваше да поговори с Невил, за да обсъдят какво ще се прави оттук нататък при така стеклите се неблагоприятни обстоятелства.

Междувременно Невил ставаше все по-зает и по-зает (уж!), а Паломита все по-отчаяно търсеше съвета ми как да постъпи.

Така всъщност започнах да навлизам полека-лека в дълбоките и доста мътни води на лайф коучинга. Понеже когато някой се дави в пълноводната река на живота, той има нужда от такива като нас, професионалните плувци, да му подаде пръчка, ръка, а защо не и импровизиран буй от празна пластмасова двулитрова бутилка от бира!

На първо време посъветвах Паломита да му даде време, за да осмисли информацията. Все пак, казах й аз, не можеш да очакваш, че един мъж на 37 ще зареже всичко –  работа, игуани и най-вече сандвичите с истински бекон в In-N-Out Burger, за да прелети 10 620 километра, за да се ожени за девойка, която е виждал на живо само веднъж. При това напълно облечена. Тоест, съблечена може и да се окаже някой от братята Уашовски преди смяната на пола, нали разбирате… Човек трябва да внимава с тия неща в днешно време![1]

Следващият четвъртък Паломита беше вече толкова изнервена от неизвестността, в която Невил, съзнателно или не, я беше оставил да се дави, че още със застъпването на смяна в бара, си наля една кофа вино. С лед обаче, за да се поразмие цвета на напитката и да изглежда така, все едно че пие фанта лимон.

Паломита: Да настоявам ли да ми каже в прав текст дали се е разколебал или да изчакам сам да започне разговора, че вече не издържам.

Аз: Да бе, питай го какво става.

Паломита: Как?

Аз: Ами на английски е: What is going on?

Паломита: Не бе, имам предвид, дали да задам въпроса си ребром или по заобиколен начин.

Аз: Няма смисъл да заобикаляш през Панамския канал, питай го направо.

Паломита: Ами ако ми каже, че късаме?

Аз: Тогава лесно. Пишеш му: „Да го духаш“, ама на български, и отдолу “Use Google translator, SOB!”

За момента успях да разсмея Паломита и тя като че ли се разведри, лицето й грейна и тя щедро се почерпи още една кофа вино. Само че тогава още не знаехме как през следващите няколко дни Невил ще докаже, че е горд представител на нацията си от пропагандно-обработени олигофрени. А също и на подмолното и безскрупулно мъжко съсловие в частност!


[1] Макар че това важи най-вече за пътуващите в Индонезия. По разбираеми причини.ч

1 Коментар »

  1. НЕГЪРЪТ Невил? Ама тоя блог не е особено политически коректен :D А така наречният „импровизиран буй“ не си ли е чиста шамандура? Паломита що не му тегли… една симитлийска на тоя афро-американец?

    Коментар by Hurtigruten — 04.04.2016 @ 21:56

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар

CAPTCHA Image

« обратно към сайта

Блог класация

Powered by WordPress