Вучето си чупи хумеруса и вече не може да си скубе веждите, нито дори да пише в блога с две ръце. Всъщност вече не може горе-долу нищо.

Викайте ми Печалното Вуче.

Викайте ми  Гневното Вуче.

Но може и  Вуче Късото Чорапче. 

След като споменах в миналия пост, че имам усещането за тотално зацикляне в  болки-плюс-проблеми-плюс-нищо свястно, днес има с какво да потвърдя, че наистина няма излизане от тоя кръговрат. Няма какво да се заблуждавам през последните две години: 

аз съм в оптимизирано житейско разрушаване. И даже бих казала: уви, не е заради наркотици, безразборен секс с много на брой хора и добермани или булимично повръщане в кенефа след всяко тъпчене със свински чревца, а защото “Бог” реже тялото и ума ми парче по парче.

Ето за какво се разказваше в сериала по истински случай от октомври 2023-а до тия дни:

S01 E01: Тежък инсулт. Вероятност за оцеляване: 12 %. 

S01 E02: Сложна четиричасова операция на левия крак за сменяне на коляно с изкуствено такова. Вероятност за счупване на подбедрицата по време на операцията: 55 %

S01 E03: Остра, двустранна пневмония  + вирусна стомашно-чревна инфекция. Вероятност за  заравяне в гроба заедно с папа Франциск:  60%

S01 E04: Бърза деформация на дясното коляно, в резултат на която се пада, ако не се придвижваш с ролатор/проходилка/патерици. Вероятност за нормално предвижване: -100 %.

 S01 E05: Неволно счупване на малкия пръст на лявото стъпало. Вероятност за ходене/придвижване с обувки, а не бос или с джапанки в рамките на три седмици: 48 %

А ето съдържанието на пресния, нов епизод.

 S01 E06: Фрактура на хумеруса на дясната ръка при бутане на тежка външна врата.

Да му се не види!

 Счупването на ръката стана пред входната врата в нашия блок. 

Прасс!

Направиха ми десетина рентгенови снимки (за съжаление, не бяха с фотошоп!) в спешния център в болницата Bispebjerg; един плешив иранец-иракчанин-или-подобен, раздразнен от проблемната си простата дежурен доктор, ми каза, че няма нужда да ме оперират, нахлузи ми тъмносин бандаж 

и ми каза, че ще ме викнат за контролен преглед след две седмици. Нали заради инсулта мозъкът ми  се сбърка и често не виждам връзка между думите, изразите и имената  от типа на “ляво” и “дясно”, “вторник” и “събота”, “Лейди Тръмп” и “Доналд Гага” (или обратното), този път си помислих дали ще ме чакат след 14 дни или 44 дни. Казах на доктора да ми напише думата  с маркер на здравата ръка в кой ден ще се видим отново. Макар че аз се надявам, стискам си палци!, да ми види новичкия X-ray някое младичко докторче на 25-30, с руса коса, добре оформено гъзе, от редовно посещение на фитнес и с типично датското мъжко, но не котешко!, име Матс. 

Госпожи и господа, 

Нека да ви кажа нещо последно преди да легна да мрия. Ако ще има последен епизод на този, леко умопомрачителен, леко дразнещ, но определено анти-депресиращ, а не самоубийствен сериал, предполагам, а и предчувствам in my guts!, че ще има нови перипетии – със и без строшени крака, ръце, глава и даже сърце.

Stay tuned.

Total Views: 1933

Related posts

Leave a Comment