Живяла съм в Осло. Живяла съм и в Стокхолм. И в двата случая като сингъл. Беше интересно, но най-вече поучително. Но когато преди 15 месеца дойдох в Копенхаген, вече не бях сингъл. Местихме се заедно с моя човек от квартира на квартира, опознавахме града, опознавахме нравите, опознавахме кръчмите… Знаете как е. Но както това, че си обут с панталони, не значи, че не можеш да пробваш нови дънки, така и едно гадже не се оказа пречка пред академичния ми стремеж да опозная една неортодоксална на фона на нашите балкански разбирания “дейтинг” култура, каквато е скандинавската. Понеже истината може и да се ражда в спора, както твърди Сократ, обаче истината за това как се случва сексът на север от 53-ия паралел се ражда по друг начин. За да я открия, не се наложи да се въргалям денонощно из чужди чаршафи, нито пък да отговарям на секс обяви на травестити, публикувани на страниците на таблоида B.T. Защото понякога от бармана с тауирано лице, който ви точи карлсберга, и от момичето с ботуши на босо, което пие джинджифилов чай за 9 евро, може да се научи страшно много повече за секса и града.
Ето част от записките, които досега съм събрала в малкото си черно тефтерче.
Oще на: http://www.webcafe.bg/lifecafe/gradat/id_1216977064_Svalki_po_skandinavski
