Блогът на Вучето

Както вече споменах в предишния епизод на тоя моя трилър сериал, aз съм горд атеист и по принцип се кланям пред олтара на рационалното. Обаче не мога и не мога да си обясня странните неща, които някои уж невинно изглеждащи овци, а всъщност зли вълци вършат.  Като например Хавиера. Събудих се малко преди 9 сутринта на първи декември, а чилийските съквартиранти  вече се бяха тихичко и бързичко измели от апартамента на улица Rådmandsgade 53. От облекчение си засвируках и запях, ама наум: тра-ла-ла, тра-ла-ла.  Измих си зъбите, направих си кафе…

Убедих се, че жената от чилийската двойка, която живя в стаята до моята през цялата есен, ми е направила вуду магия. Аз съм здравомислещ човек и краен агностик, който не вярва и грам в свърхестествени същества и богове, на който дори му идва отвътре да се подиграва на хора, които вярват във вещерство, чудодейни сили, баене, варене на живи жаби в казан и други такива. Обаче така се обърна на 180 градуса животът ми и то само в рамките на дни, че вече се чувствам като нещо-неживо-което-не-прилича-на-мен. Иначе казано: откачам. …

Кал, дупки, локви, верижни багери, оглушителен шум от булдозери и електрожени. Този голям строеж, който подлудява живеещите в блока хора, котки, кучета, хамстери и мен от месеци насам, вече стига до последната права, до нещо като кулминацията на тоя колосален проект. Обаче последните седмици ще са истински ад: положението вече е от външната врата – право в калта. Носенето на маратонки и особено обувки с токчета е немислимо. Въпреки гвацанетото в калта по двайсетината метра разстояние от къщи до тротоара за съжаление не получавам усещането, че сме по следите на…

Не се обиждайте, дами, обаче честно ви казвам, че не харесвам жени с дълги коси – особено, ако ги носят пуснати. Даже понякога нещо ми идва отвътре и направо ми се иска да отскубя цяло вълмо от дългата до под мишниците коса на някоя телевизионна водеща/ певица/ Мис Едикояси или някоя подобна на бившата ми испанска съквартирантка, чиито тъмни и твърди като прасешка четина косми запушваха сифона в банята. А да, и плюс Магърдич Халваджиян. Тъй като аз самата имам нещо като фетиш да се подстригвам редовно до нула номер…

Вървя си днеска, в доста приличното ноемврийско време  по булеварда в квартал Nørrebro, и гледам почти на всеки пет крачки налепени по стените, оградите на парковете, уличните лампи и дърветата плакати с лицата на евентуалните  бъдещи 55 представители в съвета на община Копенхаген. Изборите за тия общински и регионални съвети е на 18-ти този месец. Споменавам тази информация не защото ме интересува, понеже, дори да имах право да гласувам за тая и оная партия на датските избори, нямаше да стъпя в изборна секция. Дори да поднасят по чаша шампанско и…

В модната колекция на зимните палта на средностатистическите скандинавски млади жени (и по-екстравагантни младежи с впити в стегнатите задници дънки и синьо-черни лакове на ноктите) тази година преобладават тези в стил “Бабугери” (или още наречен “баба̀ри”, “кукери”, “чауши”, “джамалари” и др.). Кройките на тези къси, космати палта и особено тъмните шарки на изкуствените животински кожи показват креативност и дори любопитното намигане.Ето ви една загадка от вчерашната ми папарашка снимка на пътуваща жена с fluffy coat в копенхагенското метро . Няма да ви питам колко горе-долу струва този вид дреха, а…

Ехоо, ще се маскирате ли като Дракула, Бийтълджус или Круела Де Вил, за да изглеждате хем зловещи, хем оригинални в последния октомврийски ден? Ясно ми е, че от години хиляди българи кукери, ох, пардон, имах предвид Патриоти (задължителна главна буква!) показват възмущение и се обявяват против Хелоуин – празника, започнал преди стотици години, в днешна Ирландия. Още в предхристиянска Европа келтите празнували нова година горе-долу по това време – малко преди началото на зимата.  Когато пристигнах да живея в Копето преди 9 години, нямах представа, че в Дания, както и…

Викайте ми Печалното Вуче. Викайте ми  Гневното Вуче. Но може и  Вуче Късото Чорапче.  След като споменах в миналия пост, че имам усещането за тотално зацикляне в  болки-плюс-проблеми-плюс-нищо свястно, днес има с какво да потвърдя, че наистина няма излизане от тоя кръговрат. Няма какво да се заблуждавам през последните две години:  аз съм в оптимизирано житейско разрушаване. И даже бих казала: уви, не е заради наркотици, безразборен секс с много на брой хора и добермани или булимично повръщане в кенефа след всяко тъпчене със свински чревца, а защото “Бог” реже…

Имам такива периоди напоследък, че едва ли не на всеки два часа ми се случва нещо или болезнено, или дразнещо, или опасно, или и трите неща едновременно. Искам да изляза най-после от тоя кръговрат, ама не става. Продължавам да си седя в чистилището, чистя си греховете, но не с молитви, а с веро и шкурка,  и вместо да заминавам най-после за рая, не мърдам оттам.  Давам ви пример. Вчера, след събуждането от сън и миенето на зъби, тръгвам да пия кафе  и – прас! – удрям си босия ляв крак…

Понякога се засичаме tête-à-tête с жената, чието име и произход не знам – в четвъртък, точно в 12 часа – или пред асансьора в кооперацията, или направо в къщи. В момента в който ме вижда, веднага се ухилва до ушите (личи си, че не се преструва на зарадвана от срещата, само защото това се води невъзпитано). Аз определено не обичам да се хиля – не за друго, а понеже така се образуват пачи-крака на очите, а това би било безобразие при положение, че и без това плащам за ботокс –…