Пенсионерска суперсила

Даже не е необходимо да затворя очи, за да си представя българския пенсионер от градски тип – смачкан, сбръчкан, прегърбен, облечен с палто от 70-те, което изобщо не е шик-винтидж, а само шит-винтидж. Седи на пейка в парка и храни полуумрeли от глад, окуцели гугутки с трохи от геврек, който самият той не може да яде, понеже или няма  долни зъби, или лепилото за протези не държи. Гледа да пести от мизерната пенсия, за да има “за децата,” макар че те вече са на по 50 и няколко. Не приема…

Хелоуин 2024: Време е да се гримираме, време е да се костюмираме

Октомври 1996-а. Първият ми Хелоуин. А беше първи, понеже, знаете, през първите години на демокрацията в България този празник, смятан за проводник на капиталистическа диверсия и упадъчен морал, все още не се празнуваше повсеместно, а само в средите на определени малки общности от западен тип, каквато беше академичната бохема на Американския университет в Благоевград. Не помня много от самия ден – май беше само някакъв обикновен студентски купон, на който всички се маскираха с водка “Савой” с пепси. Помня обаче, че в дискотеката в Младежкия дом след това за първи…

Nuat phaen thai… или масаж в тайландски стил

Нали зациклих наскоро в размислите и анти-страстите около сегашния ми апартаментен живот с двете съквартирантки в Копенхаген, та затова ми дойде отвътре да покажа как обича да си прекарва всяка трета неделя 30-годишната, доста несимпатична и крайно скучна тайландка, с трудното, поне за мен, за запомняне име, Ануа Патчарин. Обича да й мачкат тело̀то. На пода в хола! (Очевидно “физиотерапевтът”, слаботелесният чичка с дръпнатите очи и нула знание на други езици освен родния на клиентката, е illegal, а почти двучасовият му масаж е платен на черно от джобчето на Покемонката…

Диагноза: Живот със съквартирант

В големия и – ах, сърцето ми се свива – много скъп апартамент във възраждащия се квартал Sluseholmen в Копенхаген, отскоро живея с две момичета. По принцип се дразня, за да не кажа, че направо се отвращавам от ситуацията да живея с други хора (една котка само бих приела горе-долу положително), ама нали намекнах, че не мога да си позволя да се разполагам като бей из целия грамадански мезонет, чийто месечен наем е 26,000 крони (!). Едната съквартирантка е 21-а годишна норвежка от руска мама, студентка, синеока и русокоса, тиха…

Ски, ножове, суингъри и бира или как се случва сексът по скандинавски

Не без основание хората асоциират сексуалната освободеност със Скандинавия и студените северни страни по принцип. Ама както казва народът, ръцете ако са студени, значи сърцето е топло. А и не само то! Иронично е, че колкото по̀ на север пътувате и температурите падат, толкова повече падат дрехите и задръжките. За неподготвения чужденец непринудеността, с която северняците демонстриарат и се отнасят към голотата и всички малки и големи неща, до които тя води, може да бъде шокираща първоначално. Но и по други теми, на които ние лепим етикета “теми-табу” и за…

Последният (мой) момински запой

Ето какво се случи в последната за мен момински запой. Годината е 2008, или 2009-а. Или пък беще 2010… не поня вече, ама няма значени 6 Юни Ето какво се случи в последната за мен момински запой. Годината е 2008, или 2009-а. Или пък беще 2010… не поня вече, ама няма значение. Марето и Кристина са двете ми най-добри приятелки на този свят. Запознавала съм ви вече с тях – индиректно, белетристично. Днес, докато пием обедни фрапета, разредени с бири, Марето ни поднася новина, която не ни изненадва особено, а…

Ужасът да имаш (аз в случая!) полу-роднини на гости: Историята на една жена, която си губи разсъдъка и любовта

Те са прелетели стотици, а понякога даже и хиляди километри, само за да те видят, понеже нещо са се затъжили (като че ли няма Skype за тая работа!). Но всъщност ти си по-скоро претекстът, за да видят малко свят, “че то само в България не се седи”. Носят ти много поздрави “от всички вкъщи” и вафли “Морени” – “нали са ти любими”. Виждаш умилението в очите им и някак не върви да им кажеш, че са ти били любими в шести клас, а сега вече не ядеш никакви захарни изделия…

И Бог създаде човека по Свой образ и подобие. И беше той нудист…

Созопол, 1986 година.  Аз съм на 13 и наесен ще съм в седми клас. Заедно с по-голямата ми сестра сме на пионерски лагер и си прекарваме горе-долу добре. Освен че за сефте през живота си опитвам миди, печени на ламарина, се случва и още едно знаменателно събитие: за първи път през младия си живот виждам чисто гол мъж на живо! И то не защото тайно съм се промъкнала в лятната момчешка къпалня, за да задоволявам нездравото си пуберско любопитство към гениталиите на противоположния пол. Мъжът без бански си лежи съвсем…

Paris, Paris… Част 4

Защо ни трябваше през четвъртата си вечер да се натъпчем като дойни крави с марокански манджи, “деликатно овкусени с богата палитра от екзотични подправки”, както ни бяха представени от сервитьора ни, Юсеф. Деликатно, ама друг път! То не бяха паници, преливащи от пикантни маслини, люти чушки, чили сосове, хариса…  Първите позиви за спешна евакуация към санитарния възел идват малко след като Юсеф сервира осмото ястие. Палачинки багрир. – Аз повече не мога, – заявява Кристина и се отпуска с тягостно хриптене назад, върху кичозните плюшени възглавници, сплесквайки ги с телесата…

Paris, Paris… Част 3

Ден 4 Знание е, че доматът е плод. Мъдрост е да не го слагаш в плодова салата.Това обаче не важи за нас, четирите приятелки: Знаем, че сме домати и въпреки това се ръгаме в плодовата салата. Това е метафора. И шегичка едновременно. Но и не съвсем, понеже всеки един час, откакто сме в този пусти Париж, е потвърждение на моето изначално убеждение, че мястото ни изобщо не е тук. Както и на планетата Земя по принцип, но това сега няма да го обсъждам. Ден четвърти го потвърждава. Само да припомня,…