Блогът на Вучето

Стигнахме дотам, че в моя, напоследък хаотичен и с краката нагоре живот се случи така, че ден преди заминаването ни до другата част на Европа внимателно и отдавна направеният от мен план стана на пух и прах.  Планът предвиждаше добрият ми приятел от студентските години, пловдивчанинът Жоре да се разположи в големия и отчасти луксозен апартамент на улица  Rådmandgade 53 в един от централните копенхагенски квартали. Преди повече от месец ми дойде в цоцолестата глава идеята да го поканя на гости по две причини: хем той да се отърве за…

И така-а-а, ladies, gentlemen, and queers, Б. продължава разказа след злополучния скандал с шофьора с брада, килимче за молитва и перманентно лошо настроение към хора с вулви. Нека да припомня, че след въпросния скандал пристигаме в болницата с такси. След известно чакане в чакалнята идва едно младо докторче и ни извиква в кабинета си. Личи си, че се е подготвил с информация по случая, но не му се дава възможност да си каже рецитацията, защото почва шоуто на Мая, което го оставя без думи и с лек ужас в погледа.…

Както всеки четвъртък идва филипинската чистачка Мерилин, а.к.а. Филка – на която Мая всяка събота оставя шоколадче на леглото си – като комплимент и уважение към работата й. В този ден обаче посещението на Филка става повод  за нова, макар и индиректна конфронтация с Шляпката, чийто боклук Мая вече няма право да преподрежда в общото кошче, но чиито действия продължава да следи изкъсо. Като по команда Шляпката включва фурната да пече животно точно когато Филка почва да работи с прахосмукачка, парцали и прочее.  Обаче тъкмо когато започва да чисти банята,…

На 10-ти юни сутринта си облякох зеления ZARA гащеризон, препълних ролатора с празни бутилки от вино и водка, за да ги изхвърля в контейнера на двора и тъкмо вдигнах   макбука от масата, за да го пъхна в калъфа, се чу “Прасссс!” и като една малка съчка десният ми хумерус се строши по средата. За трети път от миналия октомври. Понеже от месец насам продължавам да не мога да върша каквито и да е елементарни неща като например бръснене на пубисните косми, ядене на суши с две клечки и писане…

Един ден се събудих с идеята да се разходя из южната част на Копето и по-конкретно – в Sluseholmen – новия и бързо развиващ се като една красива, но и подмолна мухоморка  квартал, от който преди 14 месеца фирмата-монополист за отдаване на жилища под наем ме изгони с шутове и с абсолютна забрана да се връщам отново в някой друг от многото им апартаменти. (Може би друг път ще разказвам защо ми прекратиха договора. Или не. Просто не ми се връща назад към оня драматичен спомен.)  С няколко изречения ще…

Неделното соаре започна… хм… хем стряскащо, хем гъделичкащо стомаха. И само да поясня предварително, че случките нямаха нищо общо с вървящите в момента парламентарните избори в тая бедна, бедна българска страна с калпави хора, шкембе-чорба и таратор.  Ето един кратък фото-репортаж от този ден.  От къщи на улица “Родмансгаде” излязох в 10 и половина. Първо имаше зверско убийство точно пред входа на блока. А после, три метра по̀ нататък по алеята до строежа друго нещо ми привлече окото: Така и така ми тръгна на удоволствие от мъжката анатомия, та когато…

След като през октомври миналата година си счупих дясната ръка – два пъти!, а после и костица в пелвиса, си замразих абонамента в близкия ми фитнес и зачаках да се излекувам. И чаках,  чаках, чаках… месеци наред. Когато една сутрин установих, че вече мога да си държа чашата кафе с дясната ръка и да ритам в ташаците радикални ислямисти с левия крак, вече бях готова за тренировки. Така де, задължително трябваше да почна да спортувам – не само защото се чувствах  скована и подгърбена като една Баба Яга, а понеже…

През изминалата седмица  се случиха две-три фундаментални (за мен, a не за Папата и Азис) неща. След като успя да мобилизира обществото  в полза на Гренландия срещу американския психопатски грандоман, управляващата от 6 години партия на премиера Мете Фредериксен спечели изборите в моята Дания, но остана без мнозинство. На следващия ден след тези, определено считани за епични избори, се понапих вкъщи от щастие – но не заради мъничката, но недостатъчна победа на социалдемократите, а по-скоро задето не ме болеше нищо по това мое страдающо телце. Не знам какво дяволче ми…

Вчера сънувах, че аз и СС (последното ми гадже, с което се разделихме в средата на 2018-а) сме в голям и много нестандартен модерен кампус на някакъв северно-норвежки университет, в който се е преместила да работи сестра ми. Денят е един от малкото топли през лятото и отвсякъде мирише упойващо на борови дървета. Между пръснатите из гората институти се минава през широки канали. Със СС не знаем как се качва човек на странните салове в каналите и дали всеки път се изисква такса за такова преместване от точка А до…

Оня ден сънувам, че с Б. сме на море някъде – забележете! – в балканска страна и много се ядосахме, че нямаше свободни бунгала близо до плажа. 1 минута след като се събуждам, си поглеждам току що получения мейл от Movinn Co-Living (фирмата наемодател) и  …се смразявам от яд и желание за убийство “I am very pleased to announce that Stergos and Konstantinos will be the new Coliving members and will be moving in on January 21st.” След два дена, в сряда, две гръцки гълъбчета ще се местят в стаята…