Грациозен беше той, пък и поет на всичкото отгоре. Със ловки думи на любов наричаше жена една на четиридесет и нещо момиче лошо и любима своя.[1] Така описва себе си и своята трета съпруга, американската балерина Айседора Дънкън, един от най-великите и противоречиви поети на Русия, Сергей Есенин. В продължение на три години двамата ги свързва неутолима страст, която в един момент уродливо ще се трансформира в студено пренебрежение при него и болезнена емоционална зависимост при нея. Единственото, което остава след тяхната голяма, но болна любов, е само това четиристишие……
Сергей Есенин и Айседора Дънкън: Болната любов на майката на модерния танц и лошото дете на руската поезия
