Author: vukovska

Живяла съм в Осло. Живяла съм и в Стокхолм. И в двата случая като сингъл. Беше интересно, но най-вече поучително. Но когато преди 15 месеца дойдох в Копенхаген, вече не бях сингъл. Местихме се заедно с моя човек от квартира на квартира, опознавахме града, опознавахме нравите, опознавахме кръчмите… Знаете как е. Но както това, че си обут с панталони, не значи, че не можеш да пробваш нови дънки, така и едно гадже не се оказа пречка пред академичния ми стремеж да опозная една неортодоксална на фона на нашите балкански разбирания…

Преди десетина дни редакторката на един американски забавен сайт с многомилионна аудиториа, за който работя от време на време, ми възложи да напиша статия за истинските истории, вдъхновили популярни анимационни филми на “Дисни”. Извиках три пъти “Ура!”, понеже ми беше писнало да разсъждавам върху селфита на Кайли Дженър по клин и лошите прически на холивудските звезди от времето, когато са били тийнейджъри. Още на: http://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_299903546_Diktaturata_na_falshivata_Disni-kultura

И така… Започвам оттам, където свърших миналия път. А именно, от пенисите. Които, разбира се, бяха прикачени към живи хора.  Но понеже това не са “Мемоарите на една гейша”, нито “Записките на червените обувки”, ще бъда кратка и дискретна и ще кажа само, че за мен имаше два, а за Тимо  – един. Неговият компенисраше по качествени показатели моите два, заради което аз обаче благородно не му завидях, понеже Тимо по принцип е по-любвеобилен и повече има нужда от ласка и утеха и по-малко от шампанско и сълзи в сравнение…

Париж не е град за колоездачи, майки с колички, слепци, дебели, много дебели, и най-вече за инвалиди и дори за хора с временна имобилизация поради травма или болест. Понеже в Париж има много стълби. Е, има и плъхове, но те са по-скоро туристическа атракция, отколкото реална заплаха за биологическа зараза. В метрото постоянно мирише на урина, но няма как и да е иначе, понеже много от метро-станциите са дом на безбройни клошари, които изглеждат като Хемингуей, но без пушка в ръка. В Париж си подават ръка луксът и пошлостта. Както…

Още преди да започнат преблемите с Повлеканата, си бях купила билет за Париж. Не бях виждала най-добрия си приятел Тимо от две години, след едно злополучно ходене на море в Гърция през август 2016-та. Причината беше, че Тимо ми се разсърди за едно… нещо и реши да не ми говори известно време. Добре де, “нещото” беше едно от поредните му гаджета, за което имах неблагоразумието да кажа, че има лош моден вкус.   Аз и голямата ми уста – вечни протагонисти в живота, изкуството и любовта! Полетът ми беше на…

Има една дума, че е най-тъмно преди разсъмване. В моя живот обаче тази метафора никога не се е доказвала като достоверна, понеже тъкмо когато стане най-тъмно (да се разбира “когато закъсам най-много”), вместо да се покаже зората и да донесе нова надежда за бъдещето, пред мен се показва един дебел член, с извинение. Не че реалните пениси не ме радват, напротив! Обаче метафоричните пениси са нещо съвсем различно и те никога не вещаят нищо добро. Всъщност проблемите, като се замисля, не започнаха със скарването с W.W. в Стокхолм, а по-рано….

Въпреки, че договорът за квартирата ни изтичаше в края на август, беше ясно, че не мога да остана  повече в общото жилище. С W.W. се разминавахме в тясната кухня като самолети, внимателно направляванеи от аеро диспечери. Внимавахме да не се докоснем, не си говорехме, не се поглеждахме дори. Значи това било грозното лице на любовта?… Леле, отвратителна чума! За щастие ми отговориха на първата обява, на която писах. Много се зарадвах, че ще мога да се изнеса скоростно. Обаче същевременно бях толкова напрегната, стресирана И отчаяна, че когато отидох да…

Author: Boriana Vukovska. Place: Kristiansand, Norway

След като W.W. смени датата и часа на билета си и си замина за Копенхаген по-рано от предвиденото, аз останах в Стокхолм още няколко дни. Не исках домакинът ми да си каже,  че само съм се възползвала от щедростта му, без да го възнаградя с компанията си. Възнаградих го, разбира се, за което дълбоко съжалих още на втория час, след като той се върна от Киев. Вижте, работата е там, че Фак се намира някъде в аутистичния спектър на психическите разстойства, а аз, понеже съм егоситична кучка, просто не бях…

Казват, че за последните 100-150 години човечеството е напреднало повече в техническо и всякакво друго отношение, отколкото в рамките на 4000 години. Може, може, това всъщност е много интересен факт. Но ако свалим фокуса от глобално на индивидуално ниво, нещата стават още по-драстични. Понеже животът на човек може да се преобърне на 180 градуса за няколко седмици, дни, даже минути. Всъщност това, което е в състояние да срути целия ти живот, какъвто го познаваш в момента, може да се крепи  на върха на езика ти. Буквално. В статиите, които пиша за…