Вучето и W.W. се местят в нова квартира и ви развеждат из потайностите на гетото

Вучето и W.W. се местят в нова квартира и ви развеждат из потайностите на гетото

Шест месеца, 124 омлета, 58 авокада, 24 бутилки Smirnoff и десетки топчета тоалетна хартия по-късно с W.W. най-после се изнесохме от спокойното бюргерско предградие Бронсхой, за да заживеем в Nørrebro, тоест  в гетото. Тук обаче достъпът до обществените блага като магазини за храна и алкохол, баклаваджийници, дюнерджийници, банкомати и автобуси е напълно осигурен! В деня на преместването, първи май – ден на радостта от труда, W.W. се потруди повече от обикновено. И ако до този момент се беше оплаквал, че се изморява по цял ден да сгъва тениски и дънки…

Блогът на Вучето вече и на хартия

Блогът на Вучето вече и на хартия

Здравейте, Отдавна не сме се “виждали” в тази платформа, но се надявам да компенсираме с виждане на живо на следните дати и места, където ще се случи представянето на книгата ми “Животът на Вучето от понеделник до неделя” (http://books.janet45.com/books/1222) Дати на представяне: 03.05.2017  София, Книжен център “Гринуич”, 18:30 (http://www.greenwich.bg/) 04.05.2017  Пловдив, клуб “Bee Bop Cafe”, 18:00  (http://beebopcafe.com/) Заповядайте! Ще ми е приятно да се запознаем лично.      

Вучето и W.W. се сдобиват със странен съквартирант

Вучето и W.W. се сдобиват със странен съквартирант

Едно от предимствата на това да си роден в богата европейска страна и в заможно семейство от малко над средната класа е, че можеш да си позволиш лукса да живееш като пълен бедняк и прошляк. Нека да обясня какво имам предвид, понеже за тези, които живеят в крайни софийски квартали или, не дай си боже, във Видин, това твърдение може да звучи доста абстрактно и невероятно. От три благословени месеца вече аз и W.W. живеем в един от хубавите квартали на централен Копенхаген – Бронсхой. Тук няма забулени невести с…

Вучето чете безплатен вестник в градския транспорт и съвсем си изгубва патриотичното чувство

Вучето чете безплатен вестник в градския транспорт и съвсем си изгубва патриотичното чувство

Когато си „македонско девойче“ и изведнъж  заживееш в космополитен град като Копенхаген, трябва постепенно, ако не можеш моментално, да се отърсиш от стереотипите на ежедневието в нашата грохнала от „изконни български традиции, вярвания и обичаи“ България. Която, между другото, намразвам все повече и то не поради факта, че заобичвам Дания като майка-кърмилница, а понеже започвам да виждам нещата с очите на човек, който се е отдалечил на достатъчно безопасно разстояние от своя насилник. И, опа-а-а-а, светът изведнъж изглежда различен! И не е само в черно-бяло! Има си цветове! А цветовете…