Част 6: Tabula rasa

Част 6: Tabula rasa

Сигурно си мислите, че вече съм се възстановила след мозъчния инсулт от 20-и октомври миналата година. Викате си: Оправила се е жената от коварната болест. Минало и заминало вече. Късметлийка! Пак си е на линия Вучето – нали сега вече й четем блога, гледаме й снимките…  Стана ми ясно, че за вас има такъв филм.  И като става въпрос за филм, нека кажа набързо за този! В края на септември през 2001 г. ирландско-скандинавската американка Шарън Стоун, тази много известната, великолепна актриса от Холивуд, онази с впечатляващия си коефициент на…

ЧАСТ 5 : 0% OFF… oт всичко.

ЧАСТ 5 : 0% OFF… oт всичко.

В началото на тази история стана въпрос кога за последен път публикувах мой текст.   Няма начин да не знаете, че всеки ден пишех за едни от много популярните интернет сайтове: Webcafe, Mamamia, Chronicle.   Обаче бас държа, че никой не е чувал  какво друго работех. Пишех блога на популярен американски секси мъжки (по-скоро  гейски!) street apparel. Продават бельо, спортни дрехи, бански и разни други. Сериозно. Основателят се казва Андрю… Андрю Едикойси – не е важно. Но уточнявам, че а) той ми беше шеф и б) ме кефеше точно тоя…

Част 4: Мозък. Без мозък.

Част 4: Мозък. Без мозък.

Ако го  Google-нете, няма начин да не се сетите, че е един от  известните. От световно известните! Не, не е Илън Мъск. И Ким Кардашиян не е. Нито пък OnlyFans модел или някой от нашите, българските чалгари.  Представя се: “Хелоу, здравейте, аз съм Мозъчен Инсулт. Апоплектичен Удар ми викат. Не че удрям нарочно, ама какво да се прави – съдбата си е съдба. Не съм изрод!”  Обича да се преструва на невинен, а като сгaфи безобразно, кърши ръце и се оправдава: “Ох, много съжалявам”, “Без да искам”, “Язък, че умряхте…

Напред-назад, надолу-нагоре, наляво-надясно – Част 3

Напред-назад, надолу-нагоре, наляво-надясно – Част 3

Тъкмо привършвам тренировката с гирите и лафенето с грамаданския исландец и сестра му, мъжкараната, когато започвам да не виждам с дясното око. Явно съм се заслепила от флуоресцентните лампи в джима. Преобличам се и по навик се меря колко кила съм. После се качвам с ескалаторите да втория етаж на мола и веднага се забивам. В ресторант, много ясно, а не в някой магазин, понеже не съм по покупките, шляенето по бутиците и зяпането на хората (плюс деца!).  Докато си допивам чашата с вино, Б., полу-норвежката ми сестра, се включва…

Питайте патилото, а не старилото… за това, което се случи.

Питайте патилото, а не старилото… за това, което се случи.

И така.  Питайте патилото, а не старилото за това, което се случи по-нататък  20 окт. 2023, петък. Шефът  от WebCafe, Биров, който на майтап наричам с римско-божественото   име “АнтонИЙ”, ми пише в мейла: Преработи си, Вуче, текста за Хелоуин.  Да, пишеш смешно за Бритни Спиърс, Макрон и Бекамови, обаче махни за Путин – хем не е забавен, хем е плешив. И непременно махни ИЗЦЯЛО българските лица!  Ясна е работата – да не ги обиждам родните известни хорица, щото те не си падат по смешките.  По добре да  си налягам…

Am I already back??

Am I already back??

Виждам, че последният ми пост във Фейсбук е от 16 октомври миналата година. Оттогава – нищо. Не пиша и не публикувам всеки ден в сайтовете, за които работя, нито българските, нито американските, не коментирам по медиите, не казвам нищо, не снимам, не се надсмивам, не се ядосвам. Умното джудже го няма. До днес.  По-нататък ще разберете какво се е случило с мен. Ако изобщо ви дреме, де…

За разлика от нобеловите лауреати за литература Вучето е просто обикновен разказвач на истории, в много от които от куража са останали само първите три букви

За разлика от нобеловите лауреати за литература Вучето е просто обикновен разказвач на истории, в много от които от куража са останали само първите три букви

Нацепените пичове си ги мерят по това кой колко вдига от лежанка. Инфлуенсърите – кой колко последователи има в Instagram. Серийните убийци-канибали – кой какви уханни френски яхнии е сготвил от човешки карантии. А интелектуалците – кой колко дебели книги е прочел. И не, нямам предвид класически тухли като Библията, “Шогун” и “Моби Дик”, а книги, които, ако бяха картини, щяха да приличат на деконструираните жени на Пикасо. Книги, които няма значение дали четеш отпред-назад или отзад-напред, понеже Годо така и не се появява – макар да го има в…

Вучето брои бившите (и настоящи) гаджета на Григор Димитров – тенисистът, който може и да не е печелил Голям шлем на тенискорта, обаче има няколко “шлема” на любовния корт

Вучето брои бившите (и настоящи) гаджета на Григор Димитров – тенисистът, който може и да не е печелил Голям шлем на тенискорта, обаче има няколко “шлема” на любовния корт

Ще си призная, че една причина да следя “Стани богат” е, защото изпитвам шаденфройде[1] да гледам как хората се излагат на въпроси, изискващи елементарна обща култура. Седиш си на канапенцето и цъкаш с език – да не знаеш кой е написал “Шогун” или че паричната единица на Унгария е форинт е също толкова срамно, колкото да не знаеш с колко известни жени е бил Григор Димитров. А точно такъв въпрос имаше само преди няколко дни. Участникът трябваше да посочи коя от четирите жени не е била гадже на нашата първа ракета….

Вучето разказва една история отпреди 25 години и обяснява какво е “хейт секс” и защо хората го правят

Вучето разказва една история отпреди 25 години и обяснява какво е “хейт секс” и защо хората го правят

Като бях малко момиче, все още неопознало съвсем света на големите, много ме озадачаваше думата „любене“. Не бях обаче чак толкова тъпо малко момиче, че да не знам, че с нея заместват „правене на секс“, а не „обичане“, което би било по-логично заради корена на думата. Въпреки че секса го познавах само от „забранените за малолетни“ филми, подозирах, че любенето не ще да е баш същото като секса. Понеже човек може да прави секс без любов, но в любенето се влагат някакви чувства – любовни чувства. Ей такива сложни размисли…

Съмърсет Моъм: бисексуален, богат, нещастен гений на перото

Съмърсет Моъм: бисексуален, богат, нещастен гений на перото

Аз съм един ужасен, зъл човек. Всеки един от малкото хора, които успяха да ме опознаят, в крайна сметка ме намразиха.” Тази тъжна равносметка си прави нашият 91-годишния герой в моментите, когато излиза от мъглата на деменцията. Отегчен и отвратен от твърде дълго продължаващия живот, с часове той седи, сгърчен на две в прашасалото кресло, мърмори си нещо ядосано под носа и клати глава. Когато някой идва да го посети, той се нахвърля срещу него с нищо непредизвикани обиди и псувни. После отново утихва и съсухреното му старческо тяло се…