Author: vukovska

Author: Boriana Vukovska. Place: Kristiansand, Norway

След като W.W. смени датата и часа на билета си и си замина за Копенхаген по-рано от предвиденото, аз останах в Стокхолм още няколко дни. Не исках домакинът ми да си каже,  че само съм се възползвала от щедростта му, без да го възнаградя с компанията си. Възнаградих го, разбира се, за което дълбоко съжалих още на втория час, след като той се върна от Киев. Вижте, работата е там, че Фак се намира някъде в аутистичния спектър на психическите разстойства, а аз, понеже съм егоситична кучка, просто не бях…

Казват, че за последните 100-150 години човечеството е напреднало повече в техническо и всякакво друго отношение, отколкото в рамките на 4000 години. Може, може, това всъщност е много интересен факт. Но ако свалим фокуса от глобално на индивидуално ниво, нещата стават още по-драстични. Понеже животът на човек може да се преобърне на 180 градуса за няколко седмици, дни, даже минути. Всъщност това, което е в състояние да срути целия ти живот, какъвто го познаваш в момента, може да се крепи  на върха на езика ти. Буквално. В статиите, които пиша за…

Въобразявах си, че все пак ми е останало малко патриотично чувство, което със сигурност  ще ме удари като с парен чук в момента, в който зърна ламарините на НДК от въздуха. Само че нищо такова не се случи. Единственото нещо, което ме удари, беше миризмата на повърнато откъм задните седалки. Сестра ми ме чакаше на “Пристигащи” на Терминал 1 по дънкови гащи, отрязани до коленете, и тениска с надпис “Addicted to Black”. Беше изненада. Очаквах, че ще ме вземе някой си Боби. Ама ще ме познае ли? Сестра ми вика,…

За да перифразирам известната мъдрост “Човек и добре да живее, умира”, ще кажа, че човек и добре да живее, един ден се сдобива с хемороиди. Напоследък познати и непознати ме критикуват (и с пълно право, разбира се!), че пиша само за това къде съм се напила и колко съм се напушила и, как не ме е срам да говоря такива простотии, нали съм  университетска преподавателка (макар и бивша), и също така, как пък не се намери един да ме “наебе в гъза,” че да се кротна малко! Мд-а-а-а, как пък…

Първи юни започна съвсем обикновено. Късна закуска на терасата, 24 цигари за W.W.  и плуване за мен. Като никога W.W. не беше на работа и остана в квартирата “да си чеше ташаците“ – отговор, който ми бе даден след като попитах какво ще прави в квартирата цял ден. В сауната след басейна се нагледах както винаги на вълнисти венерини хълмове и запотени женски гърбове с обема и формата на гардероби. Датчаните са известни с това, че не изпитват никакви социални притеснения по отношение на голото тяло и затова показват своето…

Шест месеца, 124 омлета, 58 авокада, 24 бутилки Smirnoff и десетки топчета тоалетна хартия по-късно с W.W. най-после се изнесохме от спокойното бюргерско предградие Бронсхой, за да заживеем в Nørrebro, тоест  в гетото. Тук обаче достъпът до обществените блага като магазини за храна и алкохол, баклаваджийници, дюнерджийници, банкомати и автобуси е напълно осигурен! В деня на преместването, първи май – ден на радостта от труда, W.W. се потруди повече от обикновено. И ако до този момент се беше оплаквал, че се изморява по цял ден да сгъва тениски и дънки…

Здравейте, Отдавна не сме се “виждали” в тази платформа, но се надявам да компенсираме с виждане на живо на следните дати и места, където ще се случи представянето на книгата ми “Животът на Вучето от понеделник до неделя” (http://books.janet45.com/books/1222) Дати на представяне: 03.05.2017  София, Книжен център “Гринуич”, 18:30 (http://www.greenwich.bg/) 04.05.2017  Пловдив, клуб “Bee Bop Cafe”, 18:00  (http://beebopcafe.com/) Заповядайте! Ще ми е приятно да се запознаем лично.      

Датчаните ежедневно доказват, че са сериозни пиячи.

Едно от предимствата на това да си роден в богата европейска страна и в заможно семейство от малко над средната класа е, че можеш да си позволиш лукса да живееш като пълен бедняк и прошляк. Нека да обясня какво имам предвид, понеже за тези, които живеят в крайни софийски квартали или, не дай си боже, във Видин, това твърдение може да звучи доста абстрактно и невероятно. От три благословени месеца вече аз и W.W. живеем в един от хубавите квартали на централен Копенхаген – Бронсхой. Тук няма забулени невести с…