Созопол, 1986 година. Аз съм на 13 и наесен ще съм в седми клас. Заедно с по-голямата ми сестра сме на пионерски лагер и си прекарваме горе-долу добре. Освен че за сефте през живота си опитвам миди, печени на ламарина, се случва и още едно знаменателно събитие: за първи път през младия си живот виждам чисто гол мъж на живо! И то не защото тайно съм се промъкнала в лятната момчешка къпалня, за да задоволявам нездравото си пуберско любопитство към гениталиите на противоположния пол. Мъжът без бански си лежи съвсем…
Author: Vuche
Paris, Paris… Част 4
Защо ни трябваше през четвъртата си вечер да се натъпчем като дойни крави с марокански манджи, “деликатно овкусени с богата палитра от екзотични подправки”, както ни бяха представени от сервитьора ни, Юсеф. Деликатно, ама друг път! То не бяха паници, преливащи от пикантни маслини, люти чушки, чили сосове, хариса… Първите позиви за спешна евакуация към санитарния възел идват малко след като Юсеф сервира осмото ястие. Палачинки багрир. – Аз повече не мога, – заявява Кристина и се отпуска с тягостно хриптене назад, върху кичозните плюшени възглавници, сплесквайки ги с телесата…
Paris, Paris… Част 3
Ден 4 Знание е, че доматът е плод. Мъдрост е да не го слагаш в плодова салата.Това обаче не важи за нас, четирите приятелки: Знаем, че сме домати и въпреки това се ръгаме в плодовата салата. Това е метафора. И шегичка едновременно. Но и не съвсем, понеже всеки един час, откакто сме в този пусти Париж, е потвърждение на моето изначално убеждение, че мястото ни изобщо не е тук. Както и на планетата Земя по принцип, но това сега няма да го обсъждам. Ден четвърти го потвърждава. Само да припомня,…
Paris, Paris… – 2 част
Значи седя си аз на пейка в музея на Мадам Кюри и мислено си комуникирам с духа ѝ, както и с духа от бутилката розе, когато джобът на дънките ми започва да вибрира. Понеже не е цивилизовано да се говори по телефона на места, където забраната е визуализирана с лепенка на стената, излизам отвън.– Да?– Бързо тръгвай към нас, – чувам запъхтения, тревожно-истеричен глас на Марето.– Къде е това „към нас“?– В един музей.– Ха, и аз съм в музей ! Само че моят не е особено интересен. Дано вашият…
Paris, Paris…
И прости ей така – 1 част През следващите две седмици Париж ще бъде най-популярната и спираща дъха световна столица. Най-вече защото церемонията на Олимпиада номер 33 успя да скрие шапката на милиони хора в рамките на четирите часа на това креативно и нестандартно, да го наречем, шоу. И на мен веднага ми се разтупка сърцето, но не защото ми дреме да се снимам сред блъскащите се тълпи пред копието на кривогледата Мона Лиза в Лувъра и да се изкачвам по омразните Х на брой стълби на Айфеловата кула като…
Животът на Вучето от понеделник до неделя
Това е третата книга на Мая Вуковска – Вуче, тоест на мен, която излиза в книжен вариант. “Животът на Вучето от понеделник до неделя” е изцяло базирана на авторския ми блог. Идеята да я публикувам тук се дължи на намерението ми да се върна към дневниците ми , където описвам моя странен и комплициран живот във времето СЛЕД края на последната страница в тази книга , т.е. след септември 2015. Надявам се, не!, направо се заклевам, че по-нататък ще ви бъде много по-вълнуващо и интересно. Приятно четене (и препоръчвам да…
Исках да забравя – ясно защо. 10 години по-късно вече НАРОЧНО си спомням
В началото на май 2014-а година тогавашното ми приятелче Денис, ме помоли да ме снима в проекта си, с който щеше да кандидатства в едно парижко висше училище за фотографско изкуство и аз се съгласих, макар и неохотно. Фото-сесията беше в една запустяла къща в края на града. Още в самото начало на работата на Денис ми стана ясно, че ще се опитва да балансира между модерното изкуството и порното. Около няколко часа ми отне да се обличам и събличам, да лежа и да стоя, а също през цялото време…
Част 2. На пионерски лагер през 80-те с машината на времето
Връщам се отново назад във времето, в средата на 80-те години. Понеже на по-младите ни читатели, свикнали да слушат прибоя на вълните в гръцко и на Слънчака, докато смучат фрапета и наргилета, вероятно това им звучи странно и неразбираемо като съчинение на възрожденски писател, им разказвам как протичаше една смяна на пионерския лагера в Созопол. Бяхме стигнали до ден седми, когато аз почвам да рисувам русалката и една от отрядните другарки ме пита дали ще нарисувам нимфа за нейния отряд. Нимфата е същото като русалка, разсъждавам аз, обаче се съгласявам.…
Градът, който живее под цветовете на дъгата целогодишно
Прайд и Поход на християнското семейство. В центъра на София. От едната страна са лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансовете и интерсексуалните лица и техните хетеро френдчета. От другата страна: майки, домакини, баби и мъжки бабаити с опънати черни фланелки с родолюбиви образи на революционери. Едните ще се чекнат с пера в гъза, а другите ще ги кълнат и ще викат: “Спасете децата! Гейовете на сапун!”Не ми дреме и за двете български мероприятия. Предпочитам Прайда (и хората, извинете!) в другия си град. Ако имате желание, разберете защо тук: https://queerstories.org/maya-part-2-copenhagen/ Приятно четене!
“Къде ми са детските книжки кажи ми, мой прашен сандък. Закусиха сивите мишки с вълшебните букви – язък.”
Лятото вече е официално тук. И жегата, ох! Значи си трябва топване в морето (и цаца и студена мастика, много ясно!) Припомних си какво написах през юни 2021 с голям кеф за сайта, за който работех тогава. Беше в две части и заглавието е “На пионерски лагер през 80-те с машината на времето”. Почва така… “Къде ми са детските книжкикажи ми, мой прашен сандък.Закусиха сивите мишкис вълшебните букви – язък.“ Така започваше песента към популярния детски сериал от 1979 г. “Войната на таралежите”. Наскоро пак го гледах по телевизията-майка и…