В рефрена на една много популярна финландск песен, която са свирили още през 70-те години финландският „оркестър без име“, се каза „Jykevää on rakkaus“, тоест „Силна е любовта“. Значи, хората през 70-те може и да вярвали, че любовта е силна и е много вероятно тя действително да е, обаче в някои житейски ситуации, особено когато е подложена на изпитания, любовта забележително отслабва и показва обратната си страна. А това не непременно е хомосексуалната й страна (де да беше така!), а по-скоро страната на омразата и нетолерантноста.
За хората със слаби сърца, нерви и стомаси бих преоръчала да не четат долните редове, понеже картинката в отношенията между Паломита и Невил доста загрознява.
Събота.
Паломита (по Viber): Препращам ти скрийншот на разговора ни от снощи с Невил. Ужас! Трябва да ми кажеш какво да правя!
Аз: Сега ли? Пуснала съм прахосмукачката.
Пломита: Случаят е спешен!
Аз: Има си телефон за тая работа – 112.
Паломита: Стига де-е-е-е.
Аз: Ох, добре. Момент така!
Прочитам кореспонеденцията между Паломита и Невил и установявам следните три факта:
1. Невил е неграмотен.
2. Невил е неграмотен.
3. Невил е толкова неграмотен, че ако аз му бях гадже, със сигурност щях да скъсам с него в момента, в който не съумее да съгласува подлога в изречението с лицето и числото на глагола в сегашнюо време.
Но в по-глобален план разбирам също, че Невил не иска вече да си дружи с нашата Паломита, понеже въпреки обещаващите неимоверни наслади нейни гърди, той е стреснат от вероятността Паломита да има солидно полицейско досие и затова да са й отказали виза. Така му били казали едни „приятелчета“ – че отказвали виза само на криминално проявени типове и на хора, които са просрочили предходния си престой в Америка. Пълна конспирация! Иди после доказвай, че единствената ти връзка със САЩ са филмите с Джони Деп и една тениска, купена от магазин за дрехи втора употреба, с американското знаме отпред.
Паломита: Мамка му, написала съм му сто пъти поне, че НИКОГА не съм била в Америка! А това говедо продължава да настоява, че единствената причина, поради която в скайп се виждаме, но не се чуваме, е, че тайните служби нарочно са спрели звука, за да не може да комуникира с мен!
Аз: Ебаси! Аз си мислех, че гледам много филми, ама тоя момък сериозно е спрял.
Паломита: Дали бие отбой?
Аз: По-скоро бие за бой.
Неделя.
Паломита вече е крайно обезверена, понеже със своя негърско-американски правопис, лишен от каквато и да е пунктуация, Невил й написал, че иска да го остави малко на мира, за да му мине стресът, но междувременно си помогнал и с някакви хапчета, които му стабилизирали нервите, но му „повредили“ сърдечния ритъм; освен това царевичният му смок се измъкнал някак от терариума, пропълзял в зеленчуковата градина на съседите и се навил във формата на маркуч, за да дремне. Обаче нали е червен на цвят, съседските хлапета помислили, че са открили предълга наденица с пеперони, която моментално решили да разплескат с крака!
Понеделник
Паломита: Вече наистина не знам какво да мисля. Пак ми написа, че бил „supa busy at work, chill relax. You dont listen I’m taking care of business see this is why can’t do this” . Била съм била много pushy .
Аз: Ама ти не си pushy. Просто искаш да си наясно.
Много си се възхищавам как добре успявам да анализирам ситуацията и същевременно да окуража моята довереница да повярва, че не в нея е вината за случващото се. Паломита наистина придобива кураж и гордо изпъчва старопланинската си гръд.
Паломита: Абе я да го духа. Ще му пиша, че повече не искам да ме занимава. Тъпак! Цяла година си изгубих заради него. Като имаш предвид, че винаги когато съм на смяна в бара, се случва така, че все с мъже се пълни. Ама аз, глупачката, не смея да ги погледна даже с периферното зрение – случайно да не изневеря дори в помислите си на тоя черен чукундур!
Аз: Само така, моето момиче!
Абе може и да стане свестен лайф коуч от мене. Я как с една дума и понякога даже и без хич успявам да накарам хората да се самонавият. А най-хубавото на тая работа е, че и аз мога да съм като царевичния смок – хем ще си лежа някъде, навита като карначе, и ще си дрема, хем ще давам полезни съвети за живота на тези, които се нуждаят от тях.
Вторникът минава в пълно безветрие откъм североамериканския континент. От Невил – нито дума. Въпреки че Паломита му е бясна и докато прави капучино, пяната хвърчи навсякъде като радиоактивен облак след избухването на АЕЦ, тя все пак тайно се надява, че наистина jykevää on rakkaus и любимият й ще преосмисли поведението си, горко ще съжали за проявеното безразличие и студенина, ще разпродаде тритоните, питоните и останалите му смоци в терариума (както и скътаните 25 г кокаин) и със сумата ще си купи билет за София.
В сряда вечерта с W.W. сме поканили Паломита на вечеря. За целта W.W. е направил един от специалитетите си – кюфтета от телешка кайма, а аз съм използвала вълшебната си пръчица, която носи надпис VISA Electron, за да доставя на скромната ни трапеза три бутилки бяло вино. Паломита пристига с културно-обусловено закъснение от 14 минути, носи кутия с трюфели (сладкиши, а не изрити от земята гъби, които по принцип щеше да може да си позволи, ако продаде апартамента на майка си и майка си) и великолепната си тъга, стаена в дълбоките й кафяви очи на мадона от картините на Майстора.
Аз, понеже ме е страх да не умра от цироза преди да догледам края на първия български лекарски сериал „Откраднат живот”, изпивам само стотина грама водка за цялата вечер, обаче W.W. и Паломита опукват и трите бутилки вино. Накрая вече даже не могат да си улучат чашите и си сипват в пепелника. Не казвам, че не е забавно, но внимавам да не си играят с кибрит или с котката (която през цялото време не спира да ги гледа със стаена омраза от ъгъла на канапето).
Към един и половина след полунощ Паломита вече е станала страшна куражлийка и решава да напише съобщение на Невил, с което веднъж завинаги да приключи агонията на тяхната разпадаща се междуконтинентална връзка. Докато аз мия тиган в кухнята (понеже W.W. има префинен вкус и по-скоро би ми купил градинска лампа със слънчеви батерии, отколкото миялна машина!), двамата заговорнически съставят текста на ултиматума и когато се връщам, вече са го пуснали във виртуалното пространство. Не знам какво точно са написали, но знам, че въпреки, че е „veeery busy“, Невил отговаря почти моментално: „Im gonna block you” . Точно в тоя момента Паломита няма сили да се разфучи, ами кротко се обляга на ръката на W.W. и се оставя да я изпрати до таксито.
На другия ден заварвам Паломита в бара, в който работи, само че е седнала на една маса с приятели като редовна клиентка.
Аз: Как е?
Паломита: Мале, човек, иска ми се да можех да го плювна тоя боклук!
Аз: Мдаа, много е неудовлетворяващо, когато си бесен на някого и не можеш да му шибнеш поне един шамар, за да ти размине малко ядът.
Паломита (проплаква): Цяла година! Цяла шибана година!!!! На мен трябва някой да ми набие шамарите. Кажи сега какво да правя?
Айде-е-е, още не съм се разсънила като хората и пак ми искат съвет за живота. Много трудна ще дойде тая професия, казвам ви! Обаче кое те прави истински професионалист, ако не способността да се мобилизираш и да пренебрегнеш собствената си момента нужда за една наливна бира, ако не това да се притечеш на човек в беда! Затова поставям ръката си върху тази на Паломита (това се прави с цел да се създаде връзка на доверие с клиента) и казвам с успокоителен, но същевременно непреклонен и приканващ към незабавно действие глас:
– Сега трябва непременно да си поръчаш една бира!
