Най-добрата приятелка vs. кентавъра

Най-добрата ми приятелка Калина днес ми се разсърди (за втори път в рамките на 3 седмици!) по една много проста, но класическа причина – снощи предпочетох компанията на мъж (който не ми е кръвен роднина)пред нейната. Което пък идва да покаже, че много от ситуациите и реакциите в резултат на тези ситуации във филми като „Сексът и градът“ са измислици-премислици. Неомъжени приятелки, с които ядеш зелена салата с риба тон и каперси и пиеш сок от бъз по време на бранч, и които ентусиазирано и безрезервно те поощряват във всичките ти сърдечни начинания, без значение че са плод на безмозъчните ти решения, не съществуват. Не и в този свят! Може да ги има в митологията; в такъв случай ще трябва да ги сравним с кентаврите. Или хайде, за да е по-кокетно сравнението, че нали все пак са жени, а не крокодили, с морските сирени – това са обекти, които нямат реален денотат, но достатъчна причина за съществуването на понятие за тях е тази, че съществува идея за обекта. Същото е с вещиците, еднорозите, троловете…
Моята приятелка прилича на русалка само по рибешката опашка! По всичко друго прилича на майка си…предполагам. Тя не одобрява въпросния мъж, понеже според нея той е „клише отвсякъде“, а също и „малко, глупаво дете“ и умът й просто не го побира как така „оригинална, умна и нестандартна жена“ като мен може да си хареса „дете в детската градина“. (Наличието на толкова много кавички в случая се обяснява с факта, че цитирам буквално извадки от разговор в Skype, който проведохме преди време – против волята ми, държа да отбележа! И не защото исках да покажа неуважение към Калина като не изслушам нейните доводи, а защото имах по-забавни неща за правене като, например, да разучавам на пианото песни за деца от детската градина, за да мога да забавлявам невръстния си приятел.)
Тази сутрин бях решила все пак да й се реабилитирам за снощи като я поканя на бранч. В нашия град това значи бира и вестник с голяма съботна кръстословица на барче в центъра. Само че тя си измисли, че трябва да готви картофи. И каза, че ако няма с кого толкова да изляза, да се обадя на Сульо и Пульо. Аз тия двамата не ги познавам, затова си излязох сама, и сама си пих бира, и попълних половината кръстословица в съботния вестник, а после великодушно го подарих на един местен адвокат, за когото подозирам, че го е скръндза да даде левче, за да си купи сам, но иначе често обича да подхвърля, уж между другото, че все нещо му проваля почивката на Малдивите.
Не ми харесва това развитие на нещата. Понеже Калина ми е като воденичен камък на шията, който си го мъкна от години и който още дълго време ще разнасям нагоре-надолу. Докато момчето е от днес за утре – един ден ще изтече в канала, аз ще извикам водопроводчик и може би ще си допаднем емоционално с него, ще си разменим телефоните и после обаче, след някой и друг месец Калина пак ще доплува с рибешката си опашка до потъващата ми лодка, ще поклати разочаровано глава и ще каже: „Тц,тц, тц, не разбирам само как е възможно интелектуалка като теб да се хване с водопроводчик! А дори не ти отпуши мивката като хората преди време…“