Сигурно вече е станало ясно, че блогът ми не третира теми от злободневен характер. Не съм написала и ред за водното бедствие във Варна, за разклатената банкова система, нито дори за всенародния любимец Пеевски. И ще ви кажа защо. По две причини. Първо, банално е. Второ, I don’t care! Не че ако банката, в която ми превеждат заплата, фалира, няма да ме засегне лично, но докато това ссе случи, смятам да си пиша само за неща от глобален и личен характер.
Ето, днес, например, една вълнуваща тема от личен характер е срещата с фризьора ми. Той се казва Славчо, и за разнообразие не е гей. Събличал си е бельото пред мъже един-два пъти, но това е било преди години, в нощен клуб и нетрезво състояние, така че не се брои. От конкуренцията пък бяха пуснали зловредния слух, че пак преди години дежурен хирург в спешен център е трябвало да извади твърд предмет от ректума му, за който пострадалият твърдял, че е попаднал там след злощастно подхлъзване в банята.
Толкова за миналото.
Вече сме в настоящето и аз, вместо да разглеждам списания със снимки на фотошопирани кифли, решавам да наблюдавам по-внимателно от обикновено това, което се случва в салона. Същевременно обаче старателно избягвам да поглеждам към къта, в който работи маникюристката. Причината е, че се страхувам! Всеки месец тунингованата й физионимия се променя все повече и повече и, както ми се струва, към по-зле. Макар че, хващам бас, тя сигурно си мисли, че е късметлийка в живота с подобна външност: перфектна кожа (върху която фон дьо тенът е нанесен богато като с мече за латекс), перфектна коса (жълтите масури, фиксирани с фиби и 3 кила лак на главата й, удивително напомнят на козяк[1]) и перфектните вежди (изрязани по шаблонче и залепени сякаш с тиксо над очите, в които се крие тихо, но красноречиво тъпоумие). Затова не гледам към ъгъла с нейната масичка – твърде тежко е за понасяне.
Другото девойче, което работи в салона, и на практика си няма собствен ъгъл, защото главно мие косите на клиентите, е дребничко и естествено красиво, макар че в сравнение с маникюристката дори пластмасовите глави на манекените, върху които са поставени перуки от изкуствен косъм, изглеждат естествено красиви.
Докато Слави обработва къдриците на една бъдеща шаферка, го питам как са дъщерите му, кучето, лехите с дивия чесън и жената. В този ред. После влиза една клиентка с шапка с козирка, облепена с пайети и аз си забравям мисълта. Когато се обръща в пълната си прелест към мен, установявам, че върху големите й цици се е разтегнала щампа на популярна анимационна патка, която също е блеснала цялата в пайети. По изражението на плешивия работник, който поправя климатика, балансирайки умело върху платформата отвън, веднага си проличава, че желае да осъществи сексуален акт с патката с патка на тениската и само фактът, че може да падне от 4 метра височина, както и венчалната халка на пръста му, го възпира, за да не не я последва до края на света (което в конкретния случай вероятно е някой от крайните градски квартали, прочути с рустикално-анадолския дух на съжителство на гражданите).
Във въздуха освен миризмата на обгорени околонокътни кожички и препарати за фиксиране на боя се носи сексуално напрежение.
Най-неочаквано бъдещата шаферка споделя, че под найлоновата перелина е без гащи. В първия момент никой не знае с каква реплика да реагира на това признание. После Слави се окопитва и казва, че на стола преди нея е подстригвал бивш футболист на „Пирин“, за когото всички в града знаят, че ходи без бандаж на късите гащета, така че “да не стане некоя беля!” Маникюристката се засмива, но лекичко, без да разкрива много зъби или да отмята глава назад, за да не би случайно да й се отлепи някоя вежда или перфектните й скули да променят формата си.
Процедурите върху собствената ми глава приключват. Определено не ставам толкова красива колкото маникюристката, но поне все още мога да се разпознавам на снимките си отпреди пет години. На изпроводяк Слави ми дава мъдрия съвет да не излизам с мъже, които преди среща комбинират виагра с диазепам, на което аз отговарям с “Добре, ще гледам да се ограничават само с аспирин протект”, плащам и си тръгвам.
Изводът от днешното ми посещение във фризьорския салон може да се обобщи в следните три точки:
А. Има професии, в които човек ежедневно комуникира с жени, които го карат да разбере защо все по-малко мъже имат желание да се размножават.
Б. За гробарите и фризьорите винаги ще има работа.
В. През лятото задължително трябва да се ходи с гащи във фризьорския салон.
[1] За читателите от набор ’90 и нагоре, чийто речник се е оформил през годините само от гледане на US сериали, компютърни игри и едносрична комуникация в среда на връстници, ще поясня: „козяк“ е материя, изтъкана от кози косми. Използвала се в миналото като завивки, постелки или за направа на различни аксесоари: калпаци, ямурлуци, торбички… (В момента обаче не ми се занимава да обяснявам и какво са „калпаци“ и „ямурлуци“, понеже така или иначе тази информация е ирелевантна за възприемането на горния текст.
