След последния, крайно злополучен опит да се сближат интимно, Тилко и Венера се поотчуждиха за четири дни, през което време Тилко сготви в задния двор на бащината си къща един котел с кьополу, изгледа няколко неделни мача и изчете новия брой на списание LÉuropeo, a пък Венера се гримира 28 пъти и прие две доставки на свински шол и телешка наденица.
Когато обаче четвъртият ден беше към края си Венера се обади на Кака Марето и изпъшка като ранена в сърцето сърна: „Ох, не мога повече така! Как да вярвам на мъжете, когато са толкова подмолни и те зарязват, тъкмо когато влагата се излива от теб като пороен летен дъжд? А и тоя Тилко… Верно, симпатичен е, а и чувство за хумор има, ама много смотан бе! И само за доматени сосове с босилек и кризата в Украйна ми дърдори! Кажи ми, Какче, какво да правя? Все пак твоят опит с мъжете е по-голям…“
– Пфу, глупости! – възкликна Кака, докато наместваше една книга по бизнес администрация от милион страници на лавицата, обозначена с табелката TR 240-444. – Аз съм омъжена, а това значи, че през последните…нека сметна… почти пет години (даже и повече!), не съм виждала друг член освен тоя на мъжа ми! И представяш ли си – той си го нарича „Чeрния рицар“!!!
– Ах, колко романтично! – въздъхна от другата страна на връзката Венера и за няколко секунди се замечта да зърне „рицаря“ на Тилко, макар че устно никога, просто никога не би изразила това си желание. Най-вече защото е прос-таш-ко!
– Хич даже не е романтично! Докато му правя свирка, в устата си имам ръждив вкус – като че ли му ближа ламаринената ризница на тоя рицар. Отврат направо! Понякога направо ми се иска пак да съм си сингъл и да се запозная с някое момченце, което да си нарича оная работа „Двоен Биг Мак“!
– И все пак, какво да направя, че хем да го накарам да се престраши да ме обладае, хем да не стигнем до края, защото не искам да ме помисли за лесна?
– Каквоооо? – извика Кака, при което няколко сърдити студентски главици се вдигнаха от дебелите учебници и й изшиткаха да пази тишина. Кака прикри с длан устата си, стигна на прибежки до секцията с книги по астрономия, където по принцип никой не се спираше, и зашепна:
– Виж какво, Венеро, може да съм женена, ама не съм вчерашна и ще ти кажа как стоят нещата в бизнеса със свободните свестни мъже (а те са все по-малко, повярвай ми, сестро). Не може хем душата в рая, хем хуя докрая! Така че не се мотай, ами ги разхлаби малко тия железни шорти, че кризата в Украйна като свърши, нема да има хептен за какво да ти говори този Тилко и тогава вече съвсем ще му изпуснеш края…
Венера си каза, че си заслужава да послуша съвета на една библиотекарка, за която се предполага, че е изчела много мъдри книги, както и статии със секс-съвети в списание Cosmopolitan, и която има почти ежедневни срещи с пенис, който се казва Черния рицар. Затова не се бави и минута повече, ами набра номера на Тилко. Когато той вдигна, тя реши, че ще изстреля предваритлено намислените си реплики наведнъж, без да му дава шанс да я прекъсне, защото, изгубеше ли инерция, можеше и да се разколебае. А разколебаеше ли се, нямаше да го покани да мине през магазина на другия ден през обедната й почивка, за да „пият кафе“.
Тилко от своя страна беше крайно възрадван от така развилата се ситуация, понеже не му се искаше пръв да наруши мълчанието, за да не си помисли Венера, че е от тези мъже, които хич пък нямат достойнство и първи нарушават мълчанието. Тра-ла-ла-ла-ла, каза си той наум, и веднага почука на стаята на брат си, за да му поиска отново ключовете за опела.
Месарският магазин на Венерини се намира на едно от централните градски кръстовища и заради доброто си местоположение е особено популярен сред месоядните представители на биологичната верига не само в квартала, но и в радиус от няколко преки отвъд пределите на квартала! Магазинът се казва „Бяла сланина за черни дни“ и бива рекламиран в интернет, както и на страниците на местния вестник като „Специализиран магазин за месни и колбасарски изделия на улица „Кръстьо Попкочев“ 24 – най-бързият път на био-прасето до вашата трапеза“. Магазинът се разполага на площ от 41 кв. м, има си отделно офис, склад и даже малка тераска, както и професионална машина за мелене на месо, отговаряща на европейските изисквания, а също и работещ грил за 20 броя пилета. Но в случая не броят пилета, които наведнъж могат да бъдат опечени, ни интересува, а складовото помещение, където, както сигурно вече се досетихте от заглавието на днешния епизод, се случи сексът.
Когато Тилко дръпна ръчната спирачка в дванайсет-нула-пет пред входа на магазина, Венера вече разпасваше гумената си престилка (него ден трябваше да се занимава със счетоводството, но след като новоназначеното момче, което трябваше да обслужва щанда от 8 до 13 часа, си отряза горната фаланга на средния пръст на лявата ръка със сатърчето за сечене на кости и месо, се наложи сама да почисти кръвта от тезгяха и да заеме неговото място за около два часа, преди да пристигне майка й, за да я смени.)
Когато тя свенливо се наклони към него и го целуна по брадясалата буза, на Тилко му лъхна на карначе и веднага се възбуди.
– Къде ще пием кафенце? – попита той.
– Тук, – отвърна Венера и направи двусмислена дъга с ръка, описваща магазина, саксиите с телефончета пред него, козметичния салон в съседство, улицата, и къс синьо небе с двете сиви гугутки, прелитащи в този момент над главите им.
– Ми добре, – сви рамена Тилко като си представи, че сигурно ще му предложат кафе от термос или в най-добрия случай от кафе-машината в малкия офис.
– И понеже мама е в офиса – сякаш прочела мислите му, уточни Венера, – затова ще идем в склада.
Преди даже да може да си отвори устата, за да попита дали има нещо за пренасяне, Тилко беше подбутнат настойчиво към въпросното помещение. Едва що затворила вратата след тях, Венера се засили към него, скочи в обятията му и със стоманена хватка обви бедра около хълбоците му. Неочаквал такова акробатично развитие на нещата, Тилко залитна страховито под тежестта на тялото й, декорирано с поне четири кила сребърни бижута, но навреме успя да подпре гръб о един от хладилните шкафове. С един точно премерен, професионално отработен жест Венера вдигна капака и пусна на свобода ледената пара, която за миг вкочани клепачите на Тилко и той остана сатанински изцъклен да наблюдава как тялото на месарката се гърчи конвулсивно в такава пародия на еротичен екстаз, че за момент си помисли, че получава епилептичен припадък.
– Ама…
– Шшшшшт! – Венера спря да се тресе и положи пръст върху посинелите му устни. – Нека охладим страстите…сега!
И с още по-професионално движение набързо разсъблече Тилко така, както се обезкостява пиле. Впила хищни устни в беззащитната му шия, едната й ръка започна да извива лявото му зърно, а другата със завоевателната решителност на викингски воин се спусна към леговището на неговия „рицар“. И въпреки че беше на сто процента сигурна, че рицарят вече е готов да влезе в сражение с нейната змейска вагина, рецепторите на пръстите й изпратиха тревожни сигнали до мозъка й, че нещо изобщо не е в ред. Вампирската целувка тутакси беше прекратена и едно крайно смутено „Ама може ли…?“ прониза ухото на Тилко. Съвсем наясно за какво точно става въпрос, той, без дори да поглежда към въпросното проблемно място, измъкна с извинителен тон:
– Ами студено е.
– Е колко да е студено, бе Тилко!? – Венера стъпи отново здраво на два крака и зае войнствена поза във формата на буквата Ф. – Колко?! Чакай да видя всъщност.
Тя проточи шия и след като се консултира с термостата на стената, обяви, че температурата е 9 градуса.
– Еми кажи го на кура ми ебати! – най-после надигна възмутено глас Тилко, полузабравил за кода на поведение и начина на изразяване на джентълменското съсловие, към което се причисляваше.
– Така ли ще си говорим, а? А? А?
Венера отстъпи две крачки назад и го погледна с присвити очи.
– Не, обаче… Не си честна някакси.
– Аз ли не съм честна? ТИ не си честен! Ето ме значи тук – предлагам ти на тепсия знойното си тяло, както и душата си между другото, искам да сме заедно завинаги и да имаме три деца, а ти … Ти ми се явяваш с това! – показалецът й обвинително посочи рицарят на Тилко, който сега, още по-малко дори отпреди минута, имаше намерение да обаче бойните си доспехи.
Тилко мълчеше и мислено тракаше със зъби от студ.
Венера, понеже не очакваше такава пораженческа реакция от любимия си, се поколеба около 30-тина секунди какъв да бъде следващия й ход – дали да се върне към счетоводно-касапските си занимания от предиобеда или да зареже цялата тая сексуална работа и наистина да отидат да пият някъде кафе. Накрая обаче взе трето, съвсем нестандартно решение, драстичността на което можем да си обясним с напрегнатата атмосфера в склада и изобщо с конкретните форсмажорни обстоятелства. Тя се запъти с решителна крачка към палетата с колбаси, които бяха доставили от завода в Горна Оряховица рано сутринта, движейки ръце напред-назад като Пинокио – без да ги сгъва в лактите. Избра си от асортимента една палка луканков салам, потърка го няколко секунди между дланите си, за да се получи процес на топлообмен и после с бързо и отново крайно ловко професионално движение смъкна памучните си бикини и безкомпромисно се съвокупи с колбаса. При тази гледка Тилко потрепери, но този път не толкова от студ, колкото от едно неясно, свръхестествено, даже праисторическо чувство едновременно на благоговение и ужас.
