Аз съм от тия момичета, които не вярват, че наличието на пенис е задължително условие, за да се преуспее в живота. Без пенис е същото като с пенис, само дето можеш да носиш по-стегнати гащи и да не ти е дискомфортно на чатала. Въпреки това обаче пенисът винаги е бил и продължава да бъде боготворен. На всички нива. Въз основа на неговата вездесъща природа са изградени цели научни теории (виж Фройд), заради колосалната му алчност са се водили войни (виж филма „Троя“ с Брад Пит в главната роля! Или виж само Брад Пит!), а заради пословичната му неудовлетвореност милиони хора по целия свят са загубили живота си (виж раждането на Третия Райх и последвалата Втора Световна война).
Освен това пенисът винаги е бил извор на несекващо вдъхновение и неизменно присъства в най-великите произведения на изобразителното изкуство още от древността.
В древна Гърция, а.к.а. Елада, освен голямо е*ане пада и голямо извайване на членове. През 440 г. пр. н.е. Протагор провъзгласява човека за мерило на всички неща, а Поликлект, обсебен от идеята за хармонично човешко тяло, както и за да докаже своята теория, развита в произведението му „Канон“, вдъхва живот на своя прочут Копиеносец. В тази класическа за Златната епоха скулптура ние, жените и мъжете от 21-тото столетие след Христа, виждаме не толкова симетриалната прецизност между пръст и пръст или между китка и предмишница, нито пък забелязваме копието в лявата ръка (което между другото отсъства в повечето реплики на прочутия шедьовър). О не, това, върху което погледът ни неминуемо се спира, са големите му топки. А постановката на пръстите на ръката, лишена от лекоатлетическия уред, недвусмислено подтиква към хомоеротични асоциации.
Разбира се, пенисът е продължавал да вълнува хората на изкуството и след края на античната епоха, само че по време на мракобесното Средновековие деветдесет процента от мастурбацията и съвокуплението, както и тяхното изобразяване, се е извършвало на потайни места, с потайни средства и в компанията на доверени другари. Теолозите заклеймяват първородния грях като срамотен и за него обвиняват единствено и само Ева, която според тях, може да е била хубава, но безкрайно глупава, заради което така й се пада, че има мензис и в мъка ражда децата си. В резултат красивият пенис бива прикрит зад булото на греха. При това буквално. Например, ако се вгледате във фигурите на Адам и Ева, изобразени в парижката катедрала „Нотр Дам“, ще забележите, че половите органи и на двамата са старателно скрити под смокинови листа. Змията, разбира се, е с женски лик и, не знам дали само на мен ми се струва така или по принцип това е било внушението на автора, но начинът, по който гледа Ева, е крайно еротичен. Докато Адам е изобразен като прецакан мухльо с неадекватна прическа и при това по-нисък от жена си.
Йеронимус Бош обаче не се поддава на общата екзалтация на отрицание от сексуалността при първородното грехопадение и в картината си от 1516 година изобразява сцената такава, каквато си е – Адам и Ева са голи-голенички, а Адам гледа Ева с погледа на глупак, който не осъзнава, че се е оплел в мрежите на една истинска манипулаторка и изкусителка. Змията тук май има брада, но не мога да твърдя това със сигурност, понеже, когато преди 24 години нашите искаха да следвам история на изкуството в някой сносен университет на Запад, аз казах, че обичам баничка с боза за закуска и не заминах. Затова сега не съм запозната в детайли с творчеството на Йеронимус Бош и не работя в Пратера като куратор.
За тези, които са проспали годините на средното си образование, или пък са били безкрайно заети да преоткриват чудесата, на които е способно младото им тяло, ще припомня, че Ренесансът е времето, когато се възобновява интересът към изкуството на древна Гърция и Рим, ерго към скулптурите на голи мъже и жени, и хората сякаш се събуждат от предълъг зимен сън, за да си припомнят, че, бидейки създадени от Бог по Негов образ и подобие, са красиви и имат право да се радват на телата си. Така започва голямото рисуване на пениси.
Пример за такова имаме, например, в „Сътворението на човека“, въпреки че представата на Микеланджело за надарен мъж дълбоко се разминава със съвременната такава.
Затова пък той е успял, именно чрез изобразяването на скромния адамов пенис, да даде правдиво метафорично обяснение за първородното грехопадението, при това както биха го разтълкували съвременните представители на мачизма, а именно, че само един мъж с малки топки би позволил на една фуста да го накара да изяде ябълка вместо…една мешана скара, да речем. Разбира се, съдейки по факта, че Адам е гол, можем да заключим, че просто му е било студено в момента на божественото си „зачеване“ и затова малката му костенурка си е скрила главицата. Обаче от друга страна, съдейки по телосложението и развитата му коремна мускулатура, бихме могли да предположим, че дори в онези времена мъжете са залагали на някакви алтернативни анаболни вещества, които пък негативно са повлиявали функцията на репродуктивните им органи. Само че можел ли Адам да се оплаче от еректилна дисфункция при положение, че след време се сдобива с двама сина, единият от които класически смотаняк, а другият – класически изрод? Не бих казала…
Модерните творци продължават темата, започната от своите класически предшественици, само че залагайки вече на по-абстрактни репрезентации, които са далеч от идеализиращите стереотипи на древността (което ще значи, че пенисът на модела може да се появи на трудно за отделяне на урина място). В музея на Роден, например, можете да видите последните останки от класическия мъж в пълната му голота ; твърди се , че за статуята „Бонзовата ера“ от 1877 г. е позирал неизвестен белгийски войник.
Не се знае дали по време на позирането въпросният войник не си е взимал душ…
Един от последните големи творци-куроведи (простете за епитета), според моето скромно мнение, е Салвадор Дали. През 40-те години на миналия век ексцентричният испанец рисува пенис на челото на жена и го подписва “Пикасо“. Никой не знае дали жената е била достатъчно предвидлива, за да се самоскалпира, за да запази парчето кожа, докоснато от четката на гения. Това, което също не знаем със сигурност, е дали пенисът на Пикасо е изглеждал по този начин. Всъщност всеки средностатистически пенис, изрисуван на излющената стена в градски подлез или на гърба на полуразрушена жилищна сграда, изглежда по този начин.
После сме ние.
В края на двадесети век мъжете биват подложени на лека социална кастрация (особено в някои страни), заради което решават, че най-приемливият начин да запазят пенисите си физически непокътнати, е да ги превърнат в атрибут на новата си феминизирана същност. Така се роди метросексуалността. В момента, в който мъжете станаха по-красиви и атрактивни от жените, вече на никой не му пукаше за пенисите им.
Напоследък обаче се заговори за пробуждането на пениса. Както в социален, така и в художествен контекст.
В началото на май т.г. един южноамерикански творец, някой си мистър Коен, направи небивал по ексцентричността си пърформанс. Той завърза жив петел към пениса си като част от представление на открито недалеч от Айфеловата кула. Той обаче беше задържан и съден по обвинение за сексуален екхибиционизъм. В своя защита творецът заявил: “In showing the most intimate part of me, I’m saying: I’m male, I’m Jewish, I’m queer, I’m white.”
Or you are just a dick, бих добавила аз.
