Day: April 11, 2016

Честно да ви кажа, мислех си, че традицията бащата да одобрява момичето, което синът си е избрал за съпруга, е останала в 1956-та година – при къщите с дуварите, кочовете, свинските тестиси с извара за закуска на работниците на нивата и свекървите с мустаци. Обаче не! За някои българи, при това от цивилизован тип – тия, които говорят по смартфони, носят кожени якета и предпочитат в салатата им да има рукола вместо кромид  – традицията е по-жива от всякога. В това се убедих тъкмо днес. От две седмици имам нов…

Помните ли оня пост, в който се оплаквах, че приятелят ми W.W. никога не се обръща към мен по име – нито с моето собствено, нито с някое от изтърканите кулинарни и зоофилски клишета като „захарче“, „коте“, „сърничке“ и пр.?  И аз съответно се опитах да стигна до сърцевината на този психологически феномен, изтъквайки няколко причини, поради които това е възможно да се случва. В крайна сметка въпросите ми останаха без задоволителен отговор и аз бях на път да се откажа от научните си проучвания, ако вчера, най-неочаквано, разговорът ни…

През 1999 г. Уитни Хюстън и Енрике Иглесиaс извадиха общ хит, в който се пееше така: “Could I have this kiss forever?” Човек обикновено не си дава зор да се замисля върху лигавите текстове на любовните песни, понеже са пълни с тъпи фрази като : „Lucky that my breasts are small and humble/ So you don’t confuse them with mountains” (Shakira, Wherever, Whenever) и “Sometimes you’re crazy and you wonder why/ I’m such a baby/ ‘Cause the Dolphins make me cry”(Hootie and the Blowfish, Only Wanna Be With You). Обаче…

Не си спомням чия беше тази теория, но ако има една обща социална склонност, която хората, където и да се намират по света, проявяват, това е склонността да се асоциират в групи по принадлежност. И не говорим само за  групи с фундаментално установени устои като политически партии, АА – клон град Сандански, Група на майките с деца със синдрома на Даун, Клуб на привържениците на футболен клуб „Ботев“ Пловдив, Warcraft freaks, съседска група за взаимопомощ срещу склоняване към насилствен секс от страна на бате Дончо от 7-ия етаж, и пр.…

Българският език е толкова невероятно сексистки език, че половин час съм се чудила как да напиша заглавието така, че под „човек“ да не се разбира само мъж, а глаголът за сключване на брак да не предполага отново личност от мъжки пол, който се подлага на подобна …аз бих я нарекла „социална манипулация“. Разбирате, че този пост налага да бъде написан заради наличието в модерния ни свят на нещо, на което лицемерно се кланяме, а именно свободата на  изказване на мнение. Демек ако има „А“, то значи трябва да има и…

В американската поп култура под думата  “mascot” се разбира късметлийският талисман – човек, животно или предмет – на дадено училище, спортен отбор, военно поделение и т.н.  или пък разпознаваемото лого на търговска марка. Представете си напомпаното човече на Мишелин и ще се сетите какво имам предвид. Тази въвеждаща пояснителна бележка е необходима, за да добиете представа каква е ролята на нашия герой в историята. Алистър O’Дуайър не е  човек, който се облича в костюм на хот-дог, за да рекламира верига закусвални. Той е просто един нещастен ирландски гражданин, който, в…

В американския психо-трилър от 1995 г. „Имитаторът“ (The Copycat) Сигорни Уийвър е в ролята на университетски преподавател по криминална психология, която се съгласява да помогне на местната полиция в залавянето на сериен убиец. Това, с което съм запомнила филма обаче, не е стандартният за този тип жанр сюжет, а фактът, че  след брутално нападение, героинята на Уийвър развива силна форма на агарофобия[1], поради което години наред не е напускала дигитализирания си апартамента, а единствената човешка връзка с външния свят е асистентката й. Понеже аз самата съм от хората, които не…

Ще използвам изтърканото сравнение, че котките са като хората: някои са мили и гальовни, други – високомерни и капризни, трети – глупави и мързеливи. Четвърти са…Базука. Базука – психопатката. Първите 2-3 месеца от съвместното ни съжителство с нищо не подсказваха, че нещата ще се развият от зле към по-зле. Калина наистина се беше грижила за мъничето, докато бях на конференция в чужбина, но още щом се прибрах, усетих първите обезпокоителни симптоми. Явно на котето не се беше понравил фактът, че едва-що настанило се в новия си дом и стопанката[1] му…

Оня ден зачетох една доста посредствено написана книжка, но затова пък разказваща трогателната история от първо лице на Джеймс Боуен – уличен музикант в Лондон, който през 2007 г. намира ранен рижав котарак. Анотацията на гърба на червеното романче продължава така (понеже ме мързи да се мъча аз да предавам накратко съдържанието): „Джеймс живее ден за ден в борба със себе си за преодоляване зависимостта си към наркотиците. Въпреки това, не може да остави без грижа този поразително интелигентен котарак, на когото дава името Боб. Котаракът бавно се възстановява и…

Ето така трябва да се извинява всеки роднина, който осъзнае, че е сгафил!