Една от многото кретенски телевизионни реклами започва със следната фраза: „Много жени страдат от интимен дискомфорт.“ Предполагам, че това е заобиколен начин да се каже, че п*тките им са толкова сухи, че все едно в дупката им е навял пясък от една цяла дюна на Златните пясъци. Само че ще ви кажа нещо – нищо не може да бъде по-сухо от месец август, когато не си на море. И дори не на Сепарева баня. Или Павел баня. Или дори вашата собствена баня.
За тия, дето реват, че нямат пари, за да отидат даже до камъняците на една кирлива Гърция да си покиснат хемороидите в Егейско море за разнообразие, не ми пука. Да си реват. Алооо, тъпаци! Да си бяхте купили навремето презервативи вместо да раждате по 17 деца на гол тумбак. И после само да им мажете филии с лютеница и да нямате два лева да си направите един круиз покрай южния френски бряг като хората! Ми няма да имате! Понеже навремето майка ви като ревеше „ Не се записвай, мама, студент в ЮЗУ-то, че от теб хептен нищо нема да стане!“, вие послушахте ли милата женица? Не! Нà ви сега едно безрадостно битие в панелни условия с грозно домочодие, което може да изброи до десет, само преди да гръмне пиратката на Нова година!
Не, баш за тия не ме е жал! Пò ми е жал за мене си. Понеже хем мога да ида до Ница, примерно!, и да се пофръцкам по кея с луксозните яхтички с белата си рокля на черни точки (а също и с черните точки на брадичката си, които моята компетентна козметичка – бивша Мис Кресна – нарича „комедони“), хем няма как това да стане, понеже още съм в състояние на временна инвалидност заради операцията на коляното. Като един същи Хаджи Димитър лежа под дебела сянка вкъщи, пъшкам и чакам ли, чакам, чакам три самодиви да притърчат отнякъде, да ме пръснат с водица (по възможност под формата на хипоалергичен спрей, от минералните извори на Авен, Франция) и да ме целунат бърже в уста. Или поне да ми оближат раните!. Знам, обърках малко символиката на ботевото стихче, но то е нарочно, понеже някак не си представям как, ако дойде изневиделица един вълк с намерението да ми оближе белезите от артроскопията, ще бъде приет от злата ми котка. Много е възможно вълкът да бъде изяден от нея преди още да е успял да ме приближи и да извърши дълбоко хуманитарната си мисия, която му предписва поетът.
Но колкото и да си чакам, най-много да дойде некой друг популярен литературен образ – примерно Чумата на Албер Камю и да ме отнесе. И няма да й се разсърдя!
Август бил септември. Нали така пееше този зализан метросексуален хомосексуалист Миро от „Каризма“ преди неколко лета. Глупости на търкалета. Август си е август и ако не се намира поне един леген солена вода, в която човек да си потопи краката, август със сигурност се превръща във вагината на жена с „интимен дискомфорт.“
