След контролния преглед миналата седмица следкият доктор с очилцата ми прегледа коляното и каза, че новата колянна връзка е станала прекалено еластична по неизвестни причини и сега коляното ми пак хлопа като хлопатар на млада коза. Затова реших, че трябва да се захвана сериозно с фитнес, за да заздравя бедрените си мускули, та дано това помогне.
Коафьорът с дългите кестеняви коси и обсесията по маркови очила, бразилски плажове и мъже с абаносова кожа и гъсти бради, Хесус, ме заведе при своя фитнес-инструктор Кирчо, като преди това изрично ме предупреди в негово присъствие да се въздържам от употреба на следните думи и изрази, които иначе са неотменна част от ежедневния ми речник:
– к*р/пу*ка/пи*ка ( и техните производни: „Напу*ката ми е!“ и „Боли ме к*ро!“ и пр.)
– Е*и му майката! (алтернативно: „Е*а ли му майката!“)
– гей/педал(че)
Попитах го защо е тая цензура на свободното слово, а той ми обясни, търкалайки френското си „р“ между зъбите и езика, че Кирчо е фин човек, има дипломи от Германия и не знам какво си, и когато той самият му казал веднъж „Да ми ядеш пи*ката!“, той така се изчервил и вдигнал температура, че гръмнала ел-инсталацията в цялата сграда. Добре, разбрах, отвърнах. Мерси за предупреждението, обещавам да се придържам към прояви само на благовъзпитаното си, академично „аз“.
– Хубаво! – възкликна Хесус и ми отвори вратата на асансьора.
Малкият частен фитнес-център се намира на последния етаж на една бизнес-сграда в центъра на града, нарочена преди десетина години за седалище на страховит мол, в който така и не се превърна обаче, понеже с течение на времето се оказа, че много малко магазини могат да си позволят да плащат месечните наеми. Обаче фитнесът на Кирчо оцелял. Иразцъфтял. Наред с отбора по канадска бора, който лично тренира. Сега Кирчо е много зает и да си уредиш час за лична тренировка при него е равносилно на това Евгени Минчев да те покани на годишния бал в Руския клуб, без да си бизнес-дама на годината, манекенка или Мая Манолова. Обаче аз съм с връзки. И покрай Хесус часът при Кирчо ми е в кърпа вързан.
Естествено в деня, в който трябва да се явя за първата си тренировка отново се събуждам с неприличен махмурлук, понеже с W.W. предната вечер си оцветявахме плаката на зъбите с каберне до четири сутринта и разглеждахме негови снимки от осми до единайсти клас, публикувани във фейсбука му. Когато се довлачвам до мола, Хесус вече ме чака пред главния вход и говори в микрофона на хендсфрито си, но понеже кабелът е скрит под шапката му, минувачите сигурно си мислят, че разговаря с Бог или с другите личности в главата си.
Салонът е отворен, обаче собственикът още не е дошъл. Хесус веднага разхвърля навсякъде раници, очила, тениски и ластични ленти за ръце, за да демонстрира, че се чувства като у дома си. Изчезва в една странична врата, която, предполагам, е импровизирана съблекалня за клиентите, и след секунди се появява, обут в чифт сребърни маратонки.
– Леле! – мога само да възкликна. – Като ранната Бритни Спиърс си!
– Нали! Липсват ми само розовите пухчета за опашките!
След като сме свършили да обсъждаме спортния екип с пребладаващо гейски елементи на Хесус, той ми демонстрира функцията на някои от уредите. Толкова дълго не съм стъпвала във фитнес-салон, че сега ми изглеждат като уреди за мъчение. Особено това нещо с ластиците, дето се закача за кука на тавана и го опъваш, докато не ти се изправят всички гръбначни изкривиявания и сколиози, а очите не ти изхвръкнат от орбитите като на анимационен герой. За мен обаче Кирчо, който най-после пристига (и наистина изглежда и се държи „западняшки”), решава, че като за начало ще ме включи към машината за мускулна електростимулация, понеже аз му казвам, че не искам да си натоварвам костната система. Това за машината ми харесва, понеже си въобразявам, че тъй като токът ще върши моята работа да свива и разпуска мускулите на бицепсите и квадрицепсите ми, аз през това време ще мога да си смуча близалка и да си чета днешната преса, докато трае тренировката.
Обаче нищо такова не се случва.
След като ми надяват една жилетка, която наподобява бронежилетките на специалните агенти, и ме опасват с каишки с велкро и жици с електродни накрайници, токът така ме разтриса, че дори малко се напикавам. Жената, която оперира уреда, веднага реагира и намалява ватовете. Казва ми, че докато токът тече по мен, е добре да правя клякове, които да редувам с вдигане на гирички. Отиде ми приятната седяща тренировка! След двайсет минути вече съм толкова потна, че дори бельото ми е мокро (и заради напикаването също!) По някое време Хесус идва от другата зала да види как се справям. Поглежда зачервеното ми като варен омар лице и изсъсква на инструкторката:
– Изпържи я!
Ето значи как изглежда съвременната реинкарнация на средновековните екзекутори – върлинеста, дългокоса, с преправени по хирургичен път уши и със сребърни маратонки.
– Ох, стига толкова! – изпъшквам аз, при което инструкторката казва, че за финал с ще ми пусне (пробно) антицелулитния токов масаж или както там го нарече. Преди да успея да й кажа, че нямам целулит и че по принцип не би ми пукало ако имам, токът пак ме разтриса.
Уговаряме се да отида за втора процедура в петък. Записвам си наум да не забравя да си взема дрехи за преобличане. Може и резервен чифт бельо.
Когато изтезанието свършва и кладите са потушени, Хесус предлага да пием кафе. Сядаме в едно заведение, където всички ни познават, и той казва на бармана да му забърка протеинов шейк. Обяснява ми, че след тренирова е важно да се възстановят белтъчните нива в мускулите, върху което аз сериозно се замислям и си поръчвам коняк. С билков чай, за да е по-здравословно.
На другия ден се събуждам без махмурлук като за сефте, но затова пък имам такава мускулна треска, че не мога да си смъкна гащите, когато отивам в тоалетната. Единственото ми успокоение е, че получавам следното съобщение от Хесус във вайбър: „Аз съм кайма след вчера!”
Въздъхвам и поглеждам календара. Петък е само след два дни.
