Day: April 14, 2016

Няма как напрежението от предстоящото ми пътуване до Ню Йорк, както и финалните дни от, силно се надявам, последния ми оперен сезон в благоевградската La Scala на тъпунгерите (разбирай университета, в който работя) да не се отразят на: –          съня ми –          апетита ми –          мастурбационните ми навици –          писането в блога –          кръвното ми налягане –          желанието ми да се сбия с всеки срещнат, който ми поиска „некой лев да си купа нещо да ям, ма како-о-о-о!“ или просто ми пожелае приятен уикенд. Ще поясня по отделните подточки. Заспивам…

Да-а-а, точно така – човек и добре да живее като заклет американофоб, рано или късно му пада пердето и решава, че е крайно време да посети страната на Чичо Сам. Пък било то и само за да си избърше демонстративно задника с еднодоларова банкнота, от която в ануса му проницателно се взира всевиждащото око. Или да застане по средата на Times Square с картонена табела, овесена на врата му, на която пише „If you do not believe in Jesus, you will be sent to where I come from!”[1] А това…

Напоследък нацията пак изтрещява и това е така, понеже върху главите ни се изсипват ежедневно тонове лайна под формата на разкрития за чудовищни постъпки, извършени от привидно нормално функциониращи в обществото индивиди. Ето и сега, докато си пия сутрешното кафе (без нищо освен канела в него, заклевам се!), гледам репортаж в предаването на Люба Кулезич, в който се разказва (и се показва!) как съученици в продължение на девет години издевателстват физически над дете, болно от церебрална парализа.  И това е само за „добро утро“. По-нататък неделята ни със сигурност ще…

Връзките не са трудна работа. Просто повечето хора не осъзнават, че колкото повече се опитват да се впишат в някакъв стереотип на поведение и разпределение на ролите, толкова повече нещата се преебават и в крайна сметка не получават нищо от връзката освен размазана от рев спирала по бузите, строшен преден фар на беемве петица и, не дай си боже, бебе, което по всичко прилича на тях,  но в един определен период със сигурност сере повече от тях. Ако обаче имате сетивата да прецените реално и без емоции партньора си, и…

Преди да ви запозная с култовото произведение на писменото слово на английски език (в мой превод), се налага  да направя две разяснения. Първото е свързано с един от многото –изми в изкуството. И понеже бях особено старателна студентка по време на първото си следване (когато все още не пиех като змей, носех очила с телени рамки и се обличах безкрайно тъпанарски), ги знам всичките. Само че в конкретния случай ни интересува едно от изъм-направленията, чиято същност е необходимо да поясня if I want to make a point. Наивизмът е течение…

Преди няколко дни ми се развали патронът на кухненската чешма. Обикновено малките ремонтни дейности у дома ми идват отръки – това да накарам хладилника да не бучи като го изритам, или да оправя зеещата врата на гардероба като я подпра от външната страна със степера е направо нищо работа за мен; човек ще каже, че имам диплома за това! Обаче тоя път не успях да се справя – водата продължаваше да шурти отвсякъде, и затова се принудих да се обадя на Боби – моя човек за всичко, който е в…

Казват, че майката развива особено чувство на привързаност към детето си и през годините, особено ако връзката им се окаже силна, това чувство се интензифицира дотолкова, че започва да граничи с паранормалното. Примери за това колкото искате! А хората и филми са направили за силата на майчината любов. Майка повдигат каросерия на камион, за да освободи остатъците от трупа на прегазеното си хлапе. Друга майка усеща по вибриращите атомни частици във въздуха, че синът й, който учи в колеж на 2000 км разстояние, е предрусал с кофти хапчета и лежи…

Понеже нищо в тоя живот, на тая планета и през това хилядолетие не е такова, каквото изглежда, още от началото се налага да ви разочаровам, че не съм станала религиозна. Първо да обясня тая работа с черквата. Недоразумението идва заради класически случай на загубване в превода. Само че в моя филм, за съжаление, не участват нито Бил Мъри, нито Скарлет Йохансон[1]; в моя филм участват някои от старите ми приятели – пияници и някои по-нови, за които не съм съвсем сигурна дали са пияници или само се правят на такива,…

Преди време попаднах на видео в YouTube (а може и да беше в някой от ония сайтове, които започват с три хикса, не помня точно), в което някакъв перверзен зевзек беше сложил скрита камера в солариум. В САМАТА КАМЕРА! Оказва се, че когато жените са затворени в едно такова тясно и закътано пространство, без дрехи и без нищо за правене, все пак не се оставят без работа – ръката им някакси съвсем естествено намира своя път към съкровената им „раковина“ и  заравя пръсти там, където слънце не изгрява. Ах, жените…

Човек и добре да живее, накрая техниката го предава и той се озовава в центъра на един ужасяващо потискащ град като от филм на Тим Бъртън, под дъжда, с гумени ботуши и подгизнало яке, и с телефон-фенерче в ръка – от тия, дето ги раздават безплатно, ако си подновиш абонамента за още две години. В джоба си имам половин страница от тетрадка, на която съм си записала десетина номера от първа необходимост като този на сестра ми, на фризьора ми, на Калина и на фирмата за почистване на домове и…