Добре.
Ще ви кажа кое е хубавото на депресията, понеже всеки знае кое й е лошото.
Първо, като си в депресия (а не искаш да бъдеш!), всячески се опитваш да се измъкнеш за ушите от това състояние, понеже и сам усещаш, че никак не ти е привично и че е по-добре да разфасоваш детски трупове в задния си двор, отколкото да седиш и да ревеш на филми за раковоболни майки (например).
Но, разбира се, по Теорията за Всеобщата Гадост, която досега е била доказана на практика от една-единствена личност и това е Мечо Пух (в близко сътрудничество с неосъзнатия гей – плод на въображението на Антоан дьо Сент- Екзюпери, известен още с никнейма си Малкия Принц – ужас просто!), когато нещата тръгват да се сговняват в нечий живот, то това се случва на всички възможни нива. Ако някой ви е казал, че на който му върви в любовта, не му върви в работата и обратното, задължително трябва да се обърнете към конкретния човек и да му плювнете в лицето. Понеже това НЕ Е ВЯРНО! Истината е такава, че ако ви се сговни любовният живот, рано или късно очаквайте лоши новини и от работодателя си.
Както се получи при мен.
Преди два дни един грозен, оплешивяващ служител от отдел „Кадри“ ми връчи документ за предупреждение за уволнение. Срещнахме се на паркинга пред един денонощен хранителен магазин в центъра и понеже човекът, макар и много загрижен (уж) за съдбата ми, заяви, че бърза да отиде до НАП, трябваше да подпиша документа, подлагайки под него каталог с примамливи оферти за намаление на наденица, перилен препарат и банани от Еквадор. Не се разстроих толкова, колкото се очаква от човек в моето положение, понеже ми беше напълно ясно, че това си е неотменна част от бойните действия, които вече от няколко месеца се водят на фронта между мен и университета. Веднъж удрям аз, веднъж удрят те. Това е логично развитие на една война все пак. Накрая се броят жертвите и от двата лагера. И евентуално долитат отнякъде лешояди, за да се нахранят с мърша. Само че ако очакват да се нахранят с мен, ще са повече от разочаровани, понеже освен малко прогнил черен дроб и чифт стърчащи по рождение уши, кои стават единствено за порция пача, нищо друго няма да мога да им предложа за задоволяване на апетита.
Добреее, казах си в този момент. Какво може да се направи в тази ситуация? Тоест, аз съм пред уволнение, без гадже, с прецакано коляно, алкохолизирана до известна степен… Къде е значи светлината в тунела?
Не! Светлината няма да дойде нито от прииждаш насреща влак, нито защото съм си резнала вените и, докато чакам кръвта ми да се изтече в сифона на очуканата вана, халюцинирам, че Исус поема ръката ми в своята приятно хидратирана десница с мирис на лайка и ме повежда към безкрайните зелени полета на Вечността. Където душата ми ще познае Бог, Неговия Отец! Само че аз отказвам да ставам свидетел на подобна оргия на базата на отвратителения акт на кръвосмешение между Отец и Син в едно плюс Вучето на задна прашка, затова решавам да се събудя от този кошмар и да се взема в ръце.
Взимам се в ръце по единствения начин, който ми е познат и изпитан в мъки и несгоди. Не се отдавам на пост и молитва, нито отивам да съзерцавам залеза заедно с приятелки-феминистки, загубили девствеността си на велосипед или с помощта на флумастер вместо с реален човешки пенис . Вместо това отивам да ползвам басейна и сауната в най-скъпия градски хотел и си купувам чифт плувни очила от момчето, дето раздава хавлиените кърпи, понеже в първия момент недисциплинираното ми, травматизирано съзнание го отчита като сладък. При втори поглед обаче сладостта се оттича в клоаката на високомерното ми презрение. Изобщо даже не е сладък! Сляпа ли съм или това е страничен ефект от депресията? Митът за момчето с кърпите може да е развенчан, обаче плувните очила ги задържам, понеже без тях няма как да изплувам няколко дължини кроул, без да ми се повредят лещите от хлорираната вода.
Скоро Господ все пак доказва своето съществуване напук на агностичния ми философски уклон и праща в басейна двама датски футболисти на видима обща възраст 40-42 години. О йе, казвам си аз, и разкършвам рамене, за да покажа, че и старите чанти като ме все още ги бива в някои спортни дейности. Докато се поклащам като тръстика, потънала до шия в зеленикавата вода, започвам да съжалявам, че не съм си обезкосмила триъгълника по-старателно преди да се подложа на възстановителната анти-депресивна терапия същата сутрин. Какво пък, ако някой е надървен достатъчно, самоуспокявам се наум, два-три косъма тук и там няма да направят особено впечатление!
Това се оказва чистата истина и след малко тримата вече си разменяме рецепти за датски сладкиши. Както си се поклащаме във водата. Като тръстики.
Рецепта за датски кралски сладкиш:
Необходими продукти:
Рецептата е взета от “Кулинарен журнал” Продукти: 1 пакет бутер тесто За пълнежа: 60 гр. сирене ”Крема”, 1/4 ч.ч. кафява захар, 1/4 ч.л. канела, 1/4 к.ч. стафиди – накиснати във вода за 15 мин и отцедени, 1/4 ч.ч. орехи половинки.
Начин на приготвяне:
Крема сиренето, захарта, канелата и стафидите се поставят в купата на кухненски робот. Бъркат се докато се смесят добре. Прибавят се орехите и се бъркат докато се раздробят на малки парченца. – Ние нямаме робот и затова всичко мина ръчно.
Приготвяне на кейка:
1- Тестото се оставя да се размрази на стайна температура. След това се разстила на работната повърхност и с остър нож се разделя на триъгълници.
2- Триъгълниците се подреждат в намаслена кръгла тава с острия ъгъл към центъра, като краищата им се застъпват леко (2-3 см). Трябва да се образува кръг.
3- В частта към центъра припокриващите се места се притискат леко, за да се слепят. По-широките краища трябва да останат свободни, за да могат да се завият около плънката.
4- Плънката се нанася в кръг върху всеки от триъгълниците.
5- По-широкият край на всеки триъгълник се прегъва над плънката.
6- След това върху него се прегъва по-тънкият край, така че плънката остава напълно завита в тесто.
7- Местата на припокриване се притискат леко.
Кейкът се пече 20-25 мин. докато стане златист. Температура около 200 градуса.
По желание можете да намажете сладкиша с глазура.
Продукти:
1 и 1/2 ч.ч. пудра захар, 3-4 с.л. прясно мляко или сметана, 1 ч.л. ванилия.
Всичко се разбива на гладка смес. Глазурата се разлива върху най-високата част на венеца и се оставя да се разтече надолу.
Аааааааах!
Като забележка да напиша, че в кейка има двойна доза плънка, а вкусът му е като на някакъв тип баклава. Или като на пениса на датски състезател по футбол от младежката гарнитура. Определено си заслужава! А относно глазурата, според мен е по-добре да се добави още пудра, за да стане по-гъста и да не се разтича по този начин. За глазура може да се използва и шоколад (бял или кафяв- разтопени с масло). Предполагам, ще стане още по-вкусно!
