Да-а-а, точно така – човек и добре да живее като заклет американофоб, рано или късно му пада пердето и решава, че е крайно време да посети страната на Чичо Сам. Пък било то и само за да си избърше демонстративно задника с еднодоларова банкнота, от която в ануса му проницателно се взира всевиждащото око. Или да застане по средата на Times Square с картонена табела, овесена на врата му, на която пише „If you do not believe in Jesus, you will be sent to where I come from!”[1] А това е адът. В случая – България.
Подготовката за пътуване към една такава дестинация изисква както три кошници с пари, така и топки от стомана, за да се издържи на цялото това напрежение, докато текат безкрайните и унизителни бюрократски процедури по издаването на виза. А те включват всякакви пречупващи човешкия дух инквизационни методи – от попълване на безкрайни формуляри, съдържащи въпроси от типа „Имате ли сведения дали баща ви е участвал в търговия с човешки органи?“, до почти ректално изнасилване с латексова ръкавица от безпардонна служителка на реда на пропусквателния пункт в американското посолство. Но пък иначе птиците весело ще ви попеят (на американски, разбира се!) в клоните на дърветата, докато прекосявате добре поддържания вътрешен двор на сградата…
И макар лелеяната виза вече да е шляпната в международния ви паспорт, не бива в никой случай да се отпускате, защото това би довело до срив в имунната ви система и ако, не дай боже, се разболеете от: гонорея, проказа, хламиден лимфогранулом[2], СПИН, ебола и т.н. , в никой случай емиграционните няма да ви допуснат да стъпите на сакралната американска земя. Ще ви качат обратно на някой самолет като стой, та гледай и нищо чудно в продължение на 8-10 часа да ви държат заключен в складовото помещение.
После идва моментът с купуването на билета, правенето на здравна застраховка и намирането на квартира/хотел в Манхатън, като всички тези организационни процедури изцеждат не само банковите ви карти до максимум, но и кръвта от вените ви. Но понеже така или иначе вече са ви източили кръвта, препоръчително е да я замените с друга течност – по-устойчива на емоционалните и финансови турболенции от вече загиналите еритроцити. Аз лично традиционно залагам на водки от скандинавския регион, понеже, честно казано, обичам да се успокоявам с мисълта, че поне водата, която се добавя към дестилата, е здравословно глетчерна. Или поне така пише на етикета!
Тази сутрин, когато с ужасяваща мъка се изхлузих от леглото в 8 и 15 сутринта, и, препъвайки се в собствените си стъпала, излязох на терасата, заварих там да се търкалят няколко празни бутилки с различна форма и остатъчен мирис, за които нямам особено ярки спомени как точно са били изпразнени, кога и с кого.
Но по стимулиращото понеделнишко главоболие познавам, че подготовката за голямото пътуване отвъд Голямата вода върви (засега) успешно.
[1] „Ако не повярвате в Исус, ще ви пратят там, от където идвам аз!“
[2] Ето да видите за какво иде реч по отношение на този гранулом в случай, разбира се, че сте над 16 години, изпитвате нездраво любопитство и по принцип искате да сте сигурни, че го нямате: https://www.youtube.com/watch?v=qBhphkcO2Ao
