Връзките не са трудна работа. Просто повечето хора не осъзнават, че колкото повече се опитват да се впишат в някакъв стереотип на поведение и разпределение на ролите, толкова повече нещата се преебават и в крайна сметка не получават нищо от връзката освен размазана от рев спирала по бузите, строшен преден фар на беемве петица и, не дай си боже, бебе, което по всичко прилича на тях, но в един определен период със сигурност сере повече от тях. Ако обаче имате сетивата да прецените реално и без емоции партньора си, и ако успеете още в началото да сортирате и категоризирате своите лудости и неговите/нейните лудости и си стиснете ръцете с думите „I take thee no matter what”, нещата могат и да ви се получат.
В нашата неортодоксална двойка от експериментален тип може да се каже, че сме доста наясно с положението:
Аз съм (много) по-старата. Той е (много) по-младият.
Аз съм по-либералната. Той е по-консервативният.
Аз пикая седнала. Той пикае прав.
Аз знам кой е Lou Reed. Той знае кой е Tom Odell.
Аз съм по-умната. Той е по-красивият.
Аз…Той…
Обаче! Другият трик за работещата връзка е да сте в състояние в един момент да обърнете монетата и да прекатурите собствените си стереотипи. Тогава аз пикая права в банята, а той пикае седнал на тоалетната чиния, понеже, например, е пиян и нестабилен. Аз знам всички хитове на David Guetta, a той чете Оскар Уайлд. Аз съм по-красивата, а той…той изведнъж казва: „Реших да стана писател.“
“Леле!” възкликвам аз. „Ами да те видим тогава. И без това нещо нямам вдъхновение тия дни. Write me a thing and I’ll post it in my blog.”
И отивам да се изпикая. Седнала.
През това време W.W. седи в един тъмен, долнопробен бар някъде в долен Манхатън, декориран с кичозни фигурки на порцеланови еднорози и стари телефонни указатели с жълти корици; поръчва си едно, две…четири питиета на бармана, който е нереална смесица между Хълк Хоган и Хари Потър, а изпод некоординираните му палци на айфона се ражда следният философски трактат върху ревността, вдъхновен, предполагам, от отегчението и погълнатите в ранния следобед водки.
Zashto revnyvame? Zashto se chyvstvame nesigyrni viv vrаzkite si?
Lichno az smqtam, che revnostta e proqva na slabost, nesigyrnost, nevuzmojnost da delim “igrachkite” si s drugite. Az obache kato chuja nqkoi da kazva: “Tq si e moq/toi si e moi!” , napravo mi ide da povurna. Edin chovek, edna lichnost ne moje da prinadleji na drug! Koe mu e tolkova trudnoto da se razbere!
Chyvali li ste za otvoreni vruzki? Siguren sum, che 95% ot horata vuobshte ne znaqt kakvo oznachava ili puk sa chuvali, che ima takova zhivotno, ama kakvo tochno e, edin gospod znae. Za tezi, koito si mislqt, che tova oznachava da se ebesh s kogoto si poiskash, dokato si vuv vruzka, shte pojansja: NE E TOVA. Otvorenata vruzka ne e za vseki, osobeno za individi s IQ pod 100! Otvorenata vruzka se gradi na doverie v choveka do vas. Toj nikoga ne biva da bude karan da se chyvstva po nachin,po koito vie ne iskate nqkoi da kara vas da se chyvstvate. Vsichko trqbva da se sluchva s misal za drugia. Trqbva da si opredelen tip chovek, za da sednesh i da poputash Your Significant Other why they did what they did.
Ta da se vurnem na revnostta. Revnostta q nosim v DNK-to si; tq e “vtakana”v opletenata spirala na genoma ni po absolutno sushtiq nachin, po koito baba vi vtakava grozen cvjat, dokato vi plete tarlaci. A zashto e taka? Predpolagam, che tova s DNK-to se predava, a za tarlicite- prosto baba vi e stara i nqma osobeno razvit moden vkus!!
I ne от dnes sa igrite na revnostta.. Dali provincialnata kifla si e tagnala s nqkoe drugo momche ot selskata diskoteka ili puk namusenoto hlape revnyva maika si ot bashtata – vsichko si e taka, kakto e bilo oshte predi 3 hiljadi godini.
Jealousy has always been around, and it is here to stay.
Just learn to understand it a bit more before you start playing the jealousy games. And lets be real – making someone jealous is not making them like you more.
Когато по-късно същата вечер (за него все още ден) звъня на W.W. по телефона, за да му напомня, че е долен пияница и че го обичам, междувременно решавам да го питам защо си е избрал такава тема (понеже ние не се ревнуваме, а вратата на връзката ни е толкова отворена, че през нея може да мине керван слонове), той отговаря:
– Because I am fucking jealous of the bartender who’s able to drink of whatever bottle he fancies without having to pay! And I am out of cash already! How do you think!?
Толкова за баланса между красота и интелект.
А ако не сте харесали (или не сте били в състояние да разчетете!) съветите на W.W. във връзка с ревността, породени от внезапен порив на писателско вдъхновение, ви моля все още да не го отписвате. Дайте му още един шанс! Понеже просто си нямате представа какво се случва в панталоните му, когато получи друг тип вдъхновение…
