Вчера, по повод на една смехотворна случка, за която може би ще разкажа якой друг път, се опитах да си припомня първия път, когато осъзнах, че мога с лекота да манипулирам хората. Всъщност оттогава насетне рядко съм използвала тази своя прекрасна и най-вече доходоносна, както се оказа в последствие, способност най-вече поради страха, че мога да се проваля и тогава аз ще бъда уязвима, ще бъда човека без дрехи на обществено място, когото сънувате. Тежко преживявам провалите, не преминават безпроблемно като огорчението от провала на последната налична филия хляб, прегоряла в тостера. Провалите ме сриват. За ден, два, понякога за месец. Външно не ми личи. Пак съм хубаво облечена, с идеален маникюр и уши, прилепени към скалпа с парченца прозрачно тиксо, за да не стърчат и да не развалят впечатлението от комбинацията на прическа, обици и шалче. Балсамирана в Dior отвън, вътрешно съм доста мъртва.
Затова невинаги, когато ми се иска, прибягвам до манипулацията. Предпазлива съм. С годините се научих, че да се злоупотребява с подобен талант е равносилно на глупост. То не е като свиренето на цигулка (макар че ако не се упражняваш редовно, можеш да загубиш форма и техниката ти да се влоши) – трябва да държиш таланта си зад сцената на изпълнението. Всъщност истинският талант тук е да криеш, че имаш талант.
Въпреки че е най-добре да си развил този талант още от ранна детска възраст, за да можеш да го упражняваш най-пълноценно, не е невъзможно и да придобиеш някои основни умения и на по-късна възраст. Да накараш хората да правят това, което на теб ти се иска, всъщност е много по-просто, отколкото изглежда на пръв поглед. Аз, разбира се, съм не само добър „играч”, но също и авторитет в тази област. Но понеже моментът е такъв, че нямам какво да губя (освен може би многото часове, което моят похитител очевидно е решил да ми отпусне, преди да ме убие), затова няма да бъда кучка и ще ви кажа как стават някои неща.
Най, ама наистина най-важното нещо, което се иска, за да бъдеш добър манипулатор, е да имаш поне най-обща представа от процеса, през който преминават хората, за да вземат дадено решение.
- Преценете доколко е важно за вас да вземете решение вместо човека, когото си набелязали, обекта „под прицел”. И дали в даден момент той ще бъде достатъчно податлив емоционално, за да допусне това. Абсурдно е да си въобразявате, че веднага ще можете да накарате някого да ви подари златния си часовник или да се омъжи за вас. Но! С малки стъпки понякога се стига по-далеч.
- Проявете съчувствие. Ако успеете да го убедите, че му съчувствате, че сте съпричастни с проблема и болката му, половината ви работа е свършена. Ключовата дума тук е „приятелство”. „Добронамереност” също е добра дума, но предизвиква асоциация повече на дистанцираност от обекта. Приятелството обещава по-голяма ангажираност. Ако някой повярва, че си му приятел, гардът му пада много по-бързо, отколкото ако само се увери, че имате добри намерения спрямо него като например да му заемете пари или да му помогнете да си смени гумата на автомобила.
- Кажете му убедителна лъжа. Това е моментът, в който почвате да накланяте везните в своя полза. След като вече сте размекнали обекта, масажирайки напрегнатото му его, лъжата е тази, която ще послужи като основна точка на вашата аргументация. Така че трябва да е наистина добра. Ако обектът заподозре, че го лъжете, трябва моментално да се оттеглите в точка 2 и да покриете голия си задник с още окапали есенни листа. И още по-убедителна лъжа.
- Пречупете волята му. Накарайте обекта да изпита съмнение относно себе си, действията си, външността си, мотивите си и най-вече относно обосноваността на собственото му мнение по въпроса, който е от важност за вас.
- Заменете първоначалното му намерение/решение с това, което е изгодно на вас. Всъщност тази е най-лесната част от процеса. Вашият обект вече е само човешка обвивка, tabula rasa, в която можете да пишете или да драскате, ако щете дори да изливате кофи с боя и дори да изпърдявате флакони с течна боя (като Will the farter, алтернативният „художник”, за когото четох в някакъв малоумен сайт – shabooty.com или нещо такова, няма значение). Тъй като на този етап вашият човек вече е зает с мисли от друг сорт (тези, които му внушихте в точка 4), сега е моментът да го разстреляте. И тъй като той е разсеян, куршумът ви ще улучи право в целта.
Право в целта, казвам ви.
