Текстът е авторски на W.W.
Това си бяха две незабравими седмици, само че в нашия случай под „незбравими“ трябва да се разбира „незапомнящи се“. Не че страдаме от Алцхаймер, а по-скоро от (лека?) степен на нещо, завършващо на -лизъм.
През двете седмици посетихме:
0 музея
4 парка
53 клуба/ дискотеки (не че самият аз помня всичките и кои точно, но банковите ни сметки сочат към това число)
14 магазина за алкохол (И пак уточнявам: банковата сметка сочи към това число, не че съм ги броил!)
9 ресторанта
6 туристически must-see обекти (които посетихме по случайност, просто защото се оказаха по пътя за някой бар)
8 пъти непознати хора пъти ни предложиха да правим тройка с тях.
И още:
17 са пътите, в които казах на Вучето да не казва думата ‘негър’ насред улицата
55 е броят на такситата, които сме използвали (пак се консултирахме с банката по тоя въпрос)
2 са нощите, в които никой от нас не си спомня нищо (а за тези случаи дори и банката мълчеше!!!)
Дами, господа и нерешили към коя от двете групи принадлежат,
Чували сте поговорката, че по-хубаво от вкъщи няма. Само че този, който пръв го е казал, може да дойде и да ми го хване! В нашия случай където и да сме Е по- хубаво ‘от къщи’. Е, стига, разбира се, кредитните карти да са заредени!…
[1] Текстът е авторски на W.W.
