Month: April 2016

(Един разказ от първа ръка на W.W.) Обикновено „музата“[1] ми идва към 9.30-10.00 сутринта, след като съм изпушил поне една цигара и съм изпил две чаши кафе, което е толкова силно, че може да вдигне и кон от кома. Но този път музата дойде под друга форма и благодарение на това, че Вучето ми пилѝ няколко часа на главата да седна да напиша поне един параграф за блога й. Е не съм седнал в момент, полегнал съм. Да ви кажа честно, откакто си взех дипломата за завършена бакалавърска степен, съм…

Пиенето у нас, т.е. на територията на Република България, като че ли ни се получава малко по-добре най-вече от гледна точка на седмичния бюджет. Иначе по отношение на забавлението, не става! Първо, защото ние с W.W. сме пияници-естети и не обичаме да употребяваме в барове, в които мъжката клиентелата се състои изключително от  безделници,  чиито нива на тестостерон са толкова високи, че ако не се бръснат на всеки 12 часа, се покриват с козина като орангутани, а женската прилича на реквизит от кулинарно ТВ шоу – кифли, пуйки и краставици…

След като хубаво ни раздрусаха турбуленциите на нашата иди-ми-дойди-ми връзка през първите шест месеца на миналата година, и след като мен почти ме изнасили куче в Гърция, а W.W. си пусна по-дълга коса от моята, отношенията ни навлязоха в по-спокойни води напоследък. През есента поживях няколко седмици в Копенхаген. Мисията ми беше да проверя да не би датското правителство нещо да е изпуснало положението на страната от ръце по отношение кризата с незаконните емигранти, а и да разузная „има и купо-о-о-о-н“ (понеже за работа като за такъв висококвалифициран мързел като…

В днешния свят на безумна конкуренция на бицепси, трицепси, силиконови филъри и оперативно оформени във формата на напъпила лилия срамни устни човек не може да си позволи да мързелува по седем дни в седмицата. Особено хора като мен, които от осем месеца вече са безработни, но въпреки това продължават да поддържат сравнително луксозен начин на живот, благодарение на финансови постъпления от чужбина. Не от продажба на човешки органи или проституция – отдавна вече не се занимавам с такива неща… Тоест откакто не ми върнаха една предрусала курва – бременна с…

Датата осми март, на която реших да подновя писането в личния си блог, не е случайна. Тези, които са запознати със същността на богатото ми творчество и същевременно не си мечтаят как ще изпишат със син спрей на надгробната ми плоча „Eat dick, bitch!“, са наясно с факта колко дълбоко уважавам Международния ден на жената (поради което и не пропускам да го изпиша с главна буква). За мен този ден извиква най-мили спомени от детските ми години, когато аз и сестра ми, залутани в дебрите на късния социализъм и под…

Тъй като добрият вкус, литературните традиции и патологията на най-разпространените психични заболявания задължават момиче като мен  да прекара в депресивно състояние поне три последователни дни след решение да смени потенциалния баща на потенциалните си деца с друг, който поне може да играе белот, ето ме сега тук – въргалям се цял ден на дивана по къси панталонки, сутиен и грозни, розови клогс с надпис Hello Kitty, рева и пия. В конкретния случай пиенето изпълнява класическата си функция едновременно на барбитурат, психоаналитик и най-добър приятел (глухоням, но който силно те подкрепя…

Защото ето това лингвистично недоразумение може да се случи, когато една рожденичка празнува юбилей!

Lavazza са пуснали нови “късметчета” за всички, които предпочитат да започват деня си с тяхното кафе.

  Снимката е направена на щанд за кулинарни деликатеси в софийските Хали. Въпросът е: Дали ХОМОСА, който предлагат, има вкус като хумуса, за който знаем, че традиционно се приготвя от нахут и тахан, или това си е някаква родна модификация, която съдържа люта чушка и ситно накълцан бахур?