Month: April 2016

Много ми се иска да има свободни работни места за професионални пиячи. Не става въпрос за дегустатори, нито за технолози-енолози, нито за експерти-сомелиери. То се е видяло, че от академичната ми кариера няма файда. Затова искам да си намеря работа като пияч на пълен работен ден. Мога да предоставя впечатляващо CV, в което е описано подробно завидния ми опит в областта на битовия и социалния алкохолизъм, както и да демонстрирам на живо уменията си по специалността, ако бъда поканена за интервю. Моята наскоро съкратена приятелка Калина също си търси работа.…

Всички философи от всички възможни философски течения от древността до днес са се опитали да дадат отговор на един фундаментален въпрос (измежду всички други супер важни екзистенциални въпроси), а именно: Има ли живот след смъртта? Материалистите, например, смятат, че няма такъв. От друга страна квантовата механика дава много възможности за доказване на противното, ако приложим постулатите й на макро ниво. Само че нито едно течение досега не се е изказало по въпрос има ли живот след уволнение и ако да, под каква форма се развива той. Е аз ще ви…

Ако трябва да парафразирам Мечо Пух така, че да звучи като нещо, което е в моя стил, тогава бих казала: „Колкото по-малко, толкова по-малко!“ В случая става въпрос за пари. За какво друг. Акъл си имам. Той няма как да намалее (освен ако не настъпят някакви необратими биохимични процеси в него, в резултат на което не започна да се изпускам неконтролируемо в гащите и  не започна да се обръщам към котката си с „госпожо Петрова“). Имам си и половин бутилка чилийско вино, което ще ми стигне за тая вечер. Имам…

Текстът е авторски на W.W. Това си бяха две незабравими седмици, само че в нашия случай под „незбравими“ трябва да се разбира „незапомнящи се“. Не че страдаме от Алцхаймер, а по-скоро от (лека?) степен на нещо, завършващо на -лизъм. През двете седмици посетихме: 0 музея 4 парка 53 клуба/ дискотеки (не че самият аз помня всичките и кои точно, но банковите ни сметки сочат към това число) 14 магазина за алкохол (И пак уточнявам: банковата сметка сочи към това число, не че съм ги броил!) 9 ресторанта 6 туристически must-see обекти…

За първи път, откакто водя този блог, седя пред празния екран на лаптопа вече трети ден и не знам как да започна. Със сигурност не става дума за писателски блокаж. По-скоро е невъзможност все още да овладея предизвиканата от това пътуване емоционална лавина, която ме помля, разпердуши и фатално разчлени главата от тялото ми. За две седмици в Ню Йорк не можах да видя Статуята на свободата (нито от близо, нито от далече), понеже времето не ми стигна от пиене. Не знам кой е авторът на прочутата скулптура, но затова…

Вчера, по повод на една смехотворна случка, за която може би ще разкажа якой друг път, се опитах да си припомня първия път, когато осъзнах, че мога с лекота да манипулирам хората. Всъщност оттогава насетне рядко съм използвала тази своя прекрасна и най-вече доходоносна, както се оказа в последствие,  способност най-вече поради страха, че мога да се проваля и тогава аз ще бъда уязвима, ще бъда човека без дрехи на обществено място, когото сънувате.   Тежко преживявам провалите, не преминават безпроблемно като огорчението от провала на последната налична филия хляб, прегоряла…

Няма как напрежението от предстоящото ми пътуване до Ню Йорк, както и финалните дни от, силно се надявам, последния ми оперен сезон в благоевградската La Scala на тъпунгерите (разбирай университета, в който работя) да не се отразят на: –          съня ми –          апетита ми –          мастурбационните ми навици –          писането в блога –          кръвното ми налягане –          желанието ми да се сбия с всеки срещнат, който ми поиска „некой лев да си купа нещо да ям, ма како-о-о-о!“ или просто ми пожелае приятен уикенд. Ще поясня по отделните подточки. Заспивам…

Да-а-а, точно така – човек и добре да живее като заклет американофоб, рано или късно му пада пердето и решава, че е крайно време да посети страната на Чичо Сам. Пък било то и само за да си избърше демонстративно задника с еднодоларова банкнота, от която в ануса му проницателно се взира всевиждащото око. Или да застане по средата на Times Square с картонена табела, овесена на врата му, на която пише „If you do not believe in Jesus, you will be sent to where I come from!”[1] А това…

Напоследък нацията пак изтрещява и това е така, понеже върху главите ни се изсипват ежедневно тонове лайна под формата на разкрития за чудовищни постъпки, извършени от привидно нормално функциониращи в обществото индивиди. Ето и сега, докато си пия сутрешното кафе (без нищо освен канела в него, заклевам се!), гледам репортаж в предаването на Люба Кулезич, в който се разказва (и се показва!) как съученици в продължение на девет години издевателстват физически над дете, болно от церебрална парализа.  И това е само за „добро утро“. По-нататък неделята ни със сигурност ще…

Връзките не са трудна работа. Просто повечето хора не осъзнават, че колкото повече се опитват да се впишат в някакъв стереотип на поведение и разпределение на ролите, толкова повече нещата се преебават и в крайна сметка не получават нищо от връзката освен размазана от рев спирала по бузите, строшен преден фар на беемве петица и, не дай си боже, бебе, което по всичко прилича на тях,  но в един определен период със сигурност сере повече от тях. Ако обаче имате сетивата да прецените реално и без емоции партньора си, и…