Вучето се потриса от интелекта на една студентка, облечена в синьо, и решава да си вземе пак отпуск по болест (ноември 2014)

Аз съм малигнена туморна маса в организма на една добре смазана бюрократична, псевдо-образователна машина, каквато е университетът, за който работя. УЖ работя! А реших да работя наужким още преди две…три…да ги направим направо пет години.  Причините са много и естествено няма да навлизам в подробности, понеже иначе този пост ще заприлича на някой от многото „социално адекватни“ текстове, с които мрежата е направо задръстена, понеже половината население на тая държава се изживява като велики критици на своето време.  И поради това същите тези текстове са хем клиширани, хем скучни като…

Вучето и W.W. се запознават с производството на завод „Тих труд”

По идея на W.W. Всички навярно сте чували поговората, че умът краси човека. ГЛУ-ПОС-ТИ! По тая логика Стивън Хокинг трябва да е печелил не един конкурс за красота. Това, разбира се, не е така предвид физическото му състояние, но за сметка на това човекът е намерил ниша, в която да изявявя заложбите си. То и при нас с Вучето е така – тя не ходи по конкурси за красотта, но пък жонглира лексикално и граматически с десетина езика, а другият й неоспорим талант е, че пие като смок. Що се…

Вучето надниква между краката на няколко души и ги разпитва за сексуалните им фантазии (октомври 2014)

Сексуалната революция може и да е започнала от Уудсток, но това не означава, че едва през 1969-та година жените са открили клитора си! Нито пък  че мъжете  са се докоснали до удоволствието от стимулирането на простата. Разбира се, в днешния морално пропаднал (както биха го определили ватиканските кардинали,  старейшината на някоя амиш-колония и леля Анастасия Величкова от седмия етаж) свят колкото и да се говори, показва и прави секс, все още много, ама наистина много неща от сексуалната сфера си остават скрити-покрити. Заметени под килима от незадоволена домакиня. Или записани…

Хесус мечтае за знойно тяло, спомени отпреди година и разточително патешко магре (октомври 2014)

Събота вечер е, но аз решавам да не излизам с двете си единствени приятелки, останали ми на този свят, Кака Марето и Калина, понеже след като съм прекарала почти цял следобед в изтощително пазаруване в столичен мол, ме е свила интракостална невралгия. Отстрани, вдясно. Прилича малко на болки в черния дроб, но не е. Проверих. Понеже черният дроб (в случай, че вече е гангренясал заради скоротечна цироза) няма как да боли като се изкашляш. А иначе интракосталната невралгия боли, та майката си трака. Вместо да се напивам с гореспоменатите жени…

Why teachers drink (септември 2014)

Днес ми беше първият фактически работен ден  след продължителната лятна ваканция и още по-продължителния отпуск по болест след операцията на коляното.  Събитията от предната нощ обаче превърнаха този първи работен ден от „наесен – с песен“ в „гарванът грачи грозно, зловещо“.  Предполагам, че не очаквате да чуете, че съм се съсипала от градинарстване или благотворителна инциативност и затова не съм се чувствала отпочинала на сутринта, а по-скоро, че съм се размазала oт чернодробно вредни занимания. И си беше точно така. С W.W. започнахме с кротка постна вечеря и завършихме в…

Престъпленията и белите, които Вучето направи от петък до неделя (октомври 2014)

Така си и знаех. Начинът, по който започна вечерта в четвъртък (виж предния блог-пост), предполагаше неведро събуждане на другата сутрин. Петък. В 10:45 се пресегнах със затворени очи към нощното шкафче и заопипвах за мобилния си телефон. Но вместо него, ръката ми попадна в чашата с недопитото уиски от снощи. Попитах W.W. дали го иска, а той само измуча: „Нееее. Обаче викни на Базука да направи кафе, ако обича.“ Докато приготвях сандвичи с ементал, се сетих, че единственият ми ангажимент за целия ден, е да се изсера и да се…

Престъпленията и белите, които Вучето направи от понеделник до четвъртък (октомври 2014)

Стереотипното мислене е продукт на цивилизованото общество. В момента, в който осъзнаете, че сте преминали от фазата на детската спонтанност при възприемането и наименоването на проявленията на човешката природа във фазата на шлифованото до блясък мислене на модерен гражданин, знаете, че безвъзвратно сте загубили трезвата си преценка за нещата и хората. Пример: Когато сте на четири и видите жена, която  при ръст 165 тежи 98 кг и, която между прочем е шефка на майка ви, не може да се стърпите да не попитате: „Защо си толкова дебела?“ Майка ви светкавично…

Едно, две, три…изненада!

Едни скорошни събития в иначе скучния ми (на пръв поглед!) живот на преподавателка, която живее сама с котката си и използва anti-aging козметика, ме накараха да се замисля за някои по-нестандартни любовни конфигурации. Мислили ли сте си някога как ще реагирате, ако един ден се приберете вкъщи и заварите жена си с друга жена в леглото? Естествено, главните варианти са три: Вариант А. Потривате доволно ръце, набързо се събличате и се присъединявате към дуото. Разбира се, в тази ситуация трябва първо да съобразите да не сте се вмирисали на пот,…

Д-р С и кондиломите на гейски дупета (октомври 2014)

В предишния пост стана дума за новия ми частен ученик, Емо с ресторантите и неговата авангардна теория за хищническата природа на афро-американските вагини (все още необнародвана в никое престижно медицинско издание). Днес герой на блога ще бъде другият ми частен ученик с почти шестмесечен стаж като такъв –  д-р С. Д-р С. е вътрешен хирург и въпреки че е прехвърлил 50 години, неговата мечта също е да се изнесе към норвежката обетована земя så snart som mullig[1]. Той обаче не е толкова привлечен от  идеята да живее в общество, където…

Не на черната снаха с хищната п*тка (октомври 2014)

Честно да ви кажа, мислех си, че традицията бащата да одобрява момичето, което синът си е избрал за съпруга, е останала в 1956-та година – при къщите с дуварите, кочовете, свинските тестиси с извара за закуска на работниците на нивата и свекървите с мустаци. Обаче не! За някои българи, при това от цивилизован тип – тия, които говорят по смартфони, носят кожени якета и предпочитат в салатата им да има рукола вместо кромид  – традицията е по-жива от всякога. В това се убедих тъкмо днес. От две седмици имам нов…