Month: April 2016

Една от последните ми nights out с Кака Марето преди да вляза в болница за операцията на коляното се случи в самия края на академичната година, при малко нестандартни обстоятелства. Както знаете, аз преподавам в университет и тъй като съм симпатична ексцентричка с леко педофилски наклонности (в смисъл, че си падам по мъже с по двайсетина години по-млади от мен), се радвам на голяма популярност сред определени кръгове студенти. Да кажем, по-революцонните от тях. Голямата ми популярност пък проправя пътя на голямото доверие, а то пък е предпоставка за облагодетестването…

В деня на изписването ми от болницата не можех да се чувствам по-напрегната и нетърпелива. Не се бях къпала от пет дни и ми се струваше, че вече мириша на труп. Чаках моя верен SWAT отряд (състоящ се от главен сержант Сестра ми и сержант Тилко Канаферов) да щурмува отделението по артроскопска хирургия, както беше по план, точно в тринайсет-нула-нула.  Във вените ми се изливаше последната банка антибиотик, а по телевизията течаха коментари за сваления малоазийски пътнически самолет с 298 пътници на борда. Когато напрежението стигна връхнатта си точка и…

И ето че се озовах в болница. Не е като да съм попаднала тук инцидентно – след катастрофа с влак, например,  но въпреки това всяка хоспитализация е голям стресор, който  може да отключи  различни  непривични  емоционални състояния.  При  мен емоцията премина от  еуфория (заради победата на Германия на финала и внезапното ми влюбване в Нойер) до сковаващ страх  при мисълта, че ще прекарам следващия месец на  патерици и с шина на крака, за да даде време на закърпените ми коленни кръстни връзки  да закрепнат. След само четири часа сън, трябваше…

Че има нещо гнило в Дания, се знае отдавна. От петък вечер обаче за себе си установих,че има нещо гнило и в Норвегия. Оставих се на един норвежки пенсиониран журналист да ме изкуши да се напия с него. Това нямаше да е кой знае какво събитие, понеже аз със или без пенсионирани норвежци, пак мога да си се напия, но в случая имаме утежняващи вината обстоятелства. С Харалд Хорфарге се запознах през пролетта, когато той и българската му годеница (местна бивша спортна надежда, а понастоящем попрецъфтяла притежателка на баничарница в…

Моят безкрайно добър приятел Тимо живее в Париж и в момента работи в модна агенция, прозорците на която гледат към Сена. Тъй като доскоро Тимо бешее все още само стажант, работата му се състоеше главно в това да измерва с шивашки метър краката на моделките, да придружава тези от тях, които не са от града, до дефилетата и да внимава да не си изцапат косите с повръщано, докато драйфат в тоалетната по време на афтър-партитата. Тимо има две любими занимания: да се оплаква от безсмислената си работа и да се…

Тъпаците сме аз, сестра ми и приятелят ни Тилко Канаферов. Молът е The Mall. Градът е ясен. Колата ни е синя. Джипка. (Аз съм момиче и по презумция се предполага, че различавам колите главно по цветовете. Но пък по цветовете различавам и други неща като, например, зрелите от незрелите домати, истинска чанта Furla oт фалшива, тен от солариум и естествен тен и пр.) Тази сутрин трябваше да станем нездравословно рано от гледна точка на кожата на лицето ми и черния ми дроб, който още не беше преработил алкохола от предната…

След последния, крайно злополучен опит да се сближат интимно, Тилко и Венера се поотчуждиха за четири дни, през което време Тилко сготви в задния двор на бащината си къща един котел с кьополу, изгледа няколко неделни мача  и изчете новия брой на списание LÉuropeo, a пък Венера се гримира 28 пъти и прие две доставки на свински шол и телешка наденица. Когато обаче четвъртият ден беше към края си Венера се обади на Кака Марето и изпъшка като ранена в сърцето сърна: „Ох, не мога повече така! Как да вярвам…

Тъй като, както може би си спомняте, Тилко Канаферов и Венера не живеят в един град към настоящия момент, се налага да се правят някои предварителни, понякога и сложни маневри, за да могат двамата да осъществяват физически контакти. Наистина един месец след първата им среща физическите контакти все още се свеждаха само до държане на ръцете под масата, целувки без език и пушене от една цигара, но Тилко силно се надяваше търпението и респектът, който проявяваше към крехката й психика на вече наранено от предишни връзки човешко същество да доведат…

След  многобройни срещи и раздели, подаване, приемане и отменяне на улитматуми за ВОЛ[1] и 30 кутии цигари, изпушени от нервност и вътрешно пренапрягане,  Тилко и Венера най-сетне могат да се нарекат двойка. Официално се водят като такава от 27 пълни работни дни, или, за да бъдем по-точни, от 216 реално прекарани заедно часа и отделно още 122 часа в размяна на съобщения помежду им във Facebook  и Viber. За това време двамата изядоха: 4 порции пълнозърнеста паста с домашно приготвено песто от магданоз и чесън 8 и половина милинки две…

Ще започна днешната, трета част от поредицата за гръцкия магнит ппо начин, по който винаги казвам на студентите си, че трябва да избягват, когато пишат есе. А именно с клиширана генерализация, която в случая ще бъде тази: Животът е странен и нелогичен. Един ден ти покаже усмихнатото си лице, а на другия ти обърне насрания си задник. Тилко Канаферов позна променливата натура на живота точно в тази последователност и то в рамките само на 24 часа. В нощта след втория полуфинален мач между Холандия и Арженттина Тилко беше поканен (или…