Month: May 2016

Когато в 7 сутринта на 24-ти май 1973-а година са започнали родилните болки на майка, баща ми, физкултурникът, си е обувал изгладения с ръб официален панталон с разкроени крачоли, за да поведе учениците на тържествена манифестация по главната улица на града ни. Когато си роден на национален празник като мен, усещането е все едно, че президентът дава прочувствена реч в твоя чест. И сякаш балоните и/или гълъбите, които символично биват пуснати в небето от невинни детски ръчички, всичките са за теб. И манифестиращите махат на теб, понеже ти си нещо…

Както личи от тази стара снимка, публикувана във в-к “24 часа”, ботевите четници са имали не само големи пушки…

То и ние, дето сме от петричките села, говорим така… Not a big deal 🙂 (Примерът е взет от в-к “24 часа” от 24.05.2016)

Гражданка на света отбелязва националния празник на страната, в която пребивава в момента. (Снимката е направена в Кристиансанд, Норвегия)

Скандинавецът и добре да живее в България, един ден му писва (или престава да му е интересно), вдига си пушената сьомга, варените картофи, фиордите и гълъбите по принцип и  се връща на неговия си полуостров, където въздухът не те задавя заради азотните  оксиди в него, където годишно загиват едва 2,6 човека в автомобилни злополуки,  където никой нормелен гражданин не се интересува от политика и където лятото е безгижно и красиво, макар че продължава само между 12-ти и 22-ри юли. След като Норвегия изпълни програмата си максимум в бедната ни родина,…

Всъщност това не ми е първият път, в който се подлагам на такава процедура. Понеже за неосведомените (и преждевременно състарените най-вече!) ще поясня, че мезотерапията не е нещо, до което човек прибягва, ако здравето му е разклатено. Не ти филтрират кръвта,  нито пък ти присаждат стволови клетки, извлечени от пъпната връв на бебето на сестрата на братовчедката, дето живее в Дуисбург, Германия и има частна фирма за почистване по домовете. Това, чисто и просто, е метод в естетическата дерматология, при който подкожно се инжектират различни активни вещества, минерали, хиалуронова киселина…

Ако се чудите как се чувства един обикновен атеист в неделя, на Великден в България, трябва да се поразходи за малко в моите обувки. Не се притеснявайте, не ходя с токчета – Converse са! Обувките ми може да са удобни, обаче фактът, че съм заклета атеистка е много неудобен. Първо за мен, понеже не знам кое ме дразни повече – дали всичките тия досадни прояви на псевдо-набожност, които се натрапват навсякъде под формата на стилизирани кокошки и зайци, затлъстели баби, които екзалтирано месят козунаци с плънки, и телевизионни синоптички, които…