Вучето и W.W. отиват на прием в норвежкото посолство за последно, но не защото ще умират

Скандинавецът и добре да живее в България, един ден му писва (или престава да му е интересно), вдига си пушената сьомга, варените картофи, фиордите и гълъбите по принцип и  се връща на неговия си полуостров, където въздухът не те задавя заради азотните  оксиди в него, където годишно загиват едва 2,6 човека в автомобилни злополуки,  където никой нормелен гражданин не се интересува от политика и където лятото е безгижно и красиво, макар че продължава само между 12-ти и 22-ри юли. След като Норвегия изпълни програмата си максимум в бедната ни родина,…