Когато в 7 сутринта на 24-ти май 1973-а година са започнали родилните болки на майка, баща ми, физкултурникът, си е обувал изгладения с ръб официален панталон с разкроени крачоли, за да поведе учениците на тържествена манифестация по главната улица на града ни. Когато си роден на национален празник като мен, усещането е все едно, че президентът дава прочувствена реч в твоя чест. И сякаш балоните и/или гълъбите, които символично биват пуснати в небето от невинни детски ръчички, всичките са за теб. И манифестиращите махат на теб, понеже ти си нещо…
Вучето се чувства като Том Круз в “Роден на 4-ти юли”, т.е. като инвалид, който не може да скача от щастие на собствения си рожден ден
