Както си върви безметежно животът и блогването и си мислиш, че нищо няма да наруши церемониалното спокойствие на ежедневието, изведнъж се събуждаш в пет сутринта със сърцебиене, шум в ушите и сухота в устата и разбираш, че стресът те е гепил за топките.
Зимата сме стресирани, понеже е студено и гледката на голите клони на дърветата ни депресира. Лятото пак същата работа, понеже кодът за опасно време е оранжев към червен, а депресията този път идва от гледката на целулита по бедрата.
Всъщност като се замисля, стресорите през лятото са много повече. И с по-фатални за душевното ни спокойствие последствия. Натискът да се вършат хикс на брой ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ за вършене неща подмолно срива имунната ни система ден след ден – това да се отведат децата на море, да се изпие бира колкото да се напълни басейн с олимпийски размери, да се изядат 48 дини, да се изгледат всичките мачове от европейското, да се изиграят 150 игри на табла… Как се издържа на толкова натоварен график! Нормално е човек да изпуши. А когато се стигне до изпушване, аз винаги препоръчвам домашно отгледана марихуана – с леката консистентност на градинския джоджен и силата на конски шут в ташаците.
С напредване на лятото и наближаване моментът на отпътуването ни за Дания при мен нещата също се развиват в посока „Kill Bill”. Не мога да посоча кого конкретно искам да убия, във всеки случай не е Бил (такъв и не познавам освен Бил Клинтън, но той май не се брои!), знам само, че много ми се иска да извърша престъпление. И всичко това заради стреса.
Първо, стресирам се преди и по време на всеки мач на Германия на ЕП. Маншафтът са ми любимци, откакто се научих да ходя изправена, така че само смъртта ще сложи край на моята отдаденост към тях, понеже и аз като Шер силно се съмнявам, че има “life after love”. Стресът в случая идва оттам, че в деня на мача трябва стриктно да се следват всички ритуали, които не са се променили от 1982-а година насам. Пример: „В никой случай не трябва да се консумира италианска храна и/или ястие с ориз под каквато и да е форма”. За да не се получават нежелани нарушения на кодекса за поведение, обикновено вечерта преди мача разлепвам върху съдовете с ризото в хладилника или остатъците от пица и лазаня бележки със следното съдържание: Don’t touch!
NB! Забраната за консумация на италиански продукти и храни не включва кафе Lavazza.
На второ място се стресирам заради котката Базука. Намерихме й (по магически начин, бих казала) нов дом. Докато съм в Дания, ще живее при една гей двойка в София. И едно морско свинче в клетка, но то май е само временен обитател. Но преди да се стигне до този благополучен развой, около два месеца пусках обяви насам и натам и разпитвах разни хора дали не искат „котенце“, само че, логично!, така и не се намери човек, който на драго сърце да се съгласи да приеме Базука и щедрото месечно възнаграждение, което вървеше с нея. Още по-малко хората, които са имали близки срещи с нея, понеже неприятният й характер е станал пословичен през последните няколко години и то не заради моя блог!
Стресът ми се е насъбрал и от други, на пръв поглед незначителни случки от ежедневието.
Отиваме, например, със Сестра ми на гости у една обща приятелка по случай новодомството й. Жената е известна с патогенното си старомоминско поведение, затова, каквото и да се прави и казва в нейно присъствие, трябва да е предварително добре обмислено и съобразено със строгия кодекс на поведение, към който тя се придържа вече 46 години. Затова на мен ми е забранено да казвам „кур“, ако тя е в радиус от 20 до 40 метра от местоположението ми. Както и да показвам снимки на кур, разбира се. По принцип даже е препоръчително да се държа така и, ако е възможно, да прилагам научни доказателства за отсъствието на кур при мъжките индивиди.
Но по същество. Значи, понеже сме първите официални гости в новото жилище (което, надявам се искрено, че, за най-голямо съжаление да майка й, тя най-после няма да дели с родителите си), се подготвяме с подаръци. Сестра ми се е застраховала още от Норвегия с подарък, за който е сто процента сигурна, че новодомката Малинка ще хареса – каничка за френско кафе, тип преса. Цветът на продукта също е съобразен със списъка на официално одобрените от Малинка, както и от ЕС, НАТО, ОАЕ, БТВ и други абревиации. Оранжев. Аз обаче решавам да си поиграя с огъня. Искам да й подаря НЕЩО ЖИВО. Отначало даже се заигравам за около десет минути с мисълта да й подаря Базука; даже си бях намислила какво ще кажа, докато й връчвам клетката с предварително упоената котка (заради агарофобията си Базука не може да напуска апартамента ми, освен ако не е в безсъзнание):
– Много ми е мъчно да се разделя с моето детенце, но с този жест искам да ти покажа колко много те уважавам!
Когато излизам от състоянието на нирвана, в което си представям как Малинка и Базука делят едно легло, решавам да се спра на представител на флората за подарък. Отивам с такси до „Мосю Бриколаж“ и купувам една палма-юка в бяла кашпа. Сестра ми, в качеството си на по-голяма както на години, така и по размери, се чувства задължена да ме предупреждава за всички дебнещи ме в живота опасности. Казва ми, че идеята ми за юката не е добра.
– Защо? – питам аз невинно.
– Е те сега ще видиш защо, – отговаря Сестра ми еднозначно и натиска звънеца на входната врата. Малинка изскача отвътре на момента, сякаш е дебнела зад вратата през цялото време. Връчвам й кашпата с юката, а тя скокливо отстъпва крачка назад, все едно току що я е треснал високоволтов ток и казва:
– Ама то има поверие, че първата година не се внася пръст в дома!
Тъдъъъъъм. При такъв грандиозен faux pas как да си пиеш спокойно водката – по-добре направо си я изсипи във врата!
NB! По-големите сестри трябва винаги да се слушат!
Друга стресираща случка: играем с W.W. табла и той ме бие! А си брои с пръсти като трябва да премести жетон десет полета напред!…
Обаче от всичко най ми е стресиращо да се прибера късно, да отворя хладилника и да няма нищо за пиене!
