Освен с циганията, лошо облечените хора и темерутщината Осло ни изненада и с коренно различен климат от копенхагенския. Докато в Копенхаген дори и при най-оптимистичната прогноза човек не бива да излиза без чадър, шлифер или поне найлоново кисе, което при нужда да си сложи на главата, то в Осло е задължително да намажеш със слънцезащитен лосион откритите части на тялото си, ако не искаш да изгориш на потник. Или на еспадрили, какъвто беше случаят с W.W.
Друго дразнещо нещо в Осло освен неочаквано топлото време, е, че тук очевидно прекаляват със зеленината. В старанието да се живее в едно с природата, градосутройственият план на столицата е предвидил на всеки жител и турист да се падат по 76 дървета, три озеленени площи и поне три крави. За самите местни пък не съществува по-голямо и удовлетворяващо забавление освен сливането с природата. Затова логично те използват всяка свободна минута, за да се сливат с природата. Което по принцип противоречи до голяма степен на моята лична представа за това как най-пълноценно и приятно да се запълва времето, а именно със седене по барчета, кафенета и кръчми.
Като написах „кръчми“, моментално се сетих за може би най-сериозният проблем, който човек с моите навици се сблъсква в Норвегия. Цените на алкохола, на първо място. И на второ, невъзможността да си купи алкохол от Vinnmonopolet[1] след 6 часа през делничните дни, след 3 следобед в събота и въобще в неделя. Този факт, разбира се, е източник на ежедневен стрес. И колкото повече се стресирам, толкова повече ми се пие. Колкото повече ми се пие, толкова повече се въздържам. Колкото повече се въздържам, толкова повече съм горда със себе си. Колкото повече се възгордявам, толкова повече ми се иска да се наградя заради проявата на самодисциплина с едно, две, три и т.н. питиета. Както се досещате, в един момент неизбежно се оказвам във вихъра на един ужасяващ порочен кръг…
И накрая, о не на последно място, това което дразни предимно хора като мен, които притежават естествена, културно-етнически обусловена склонност да завиждат, е, че в Осло живеят толкова богати хора, че не си знаят парите. Но ВЪПРЕКИ ТОВА те пак ходят или с колело или с трамвая на работа, а безумно скъпите им кол и яхти си седят в гаражите частните пристанища. Как да не полудее човек при тази мисъл и да им врътне по два шамара на ословските милионери при първа възможност?
Сега може би вече разбирате защо съм толкова разстроена. И ще продължа да бъда, докато не стане време да се връщаме с W.W. в добрия, стар Копенхаген, където, макар и дъждовно, човек може спокойно да си поръча чаша вино в заведение, без да му се налага да взима потребителски заем за целта.
[1] Vinnmonopolet е монополна държавна верига от магазини за алкохол и вино, които единствено имат разрешително да продават напитки с алкохолно съдържание над 4, 75 процента на територията на Норвегия.
